Здравеопазване

Уремията представлява състояние на обща интоксикация на организма, настъпила вследствие на бъбречна недостатъчност – остра или хронична.
Острата бъбречна недостатъчност представлява клиничен и биохимичен синдром, проявяващ се с внезапно отпадане на функциите на бъбреците. Причините за настъпването и са различни въздействия върху организма – травматични, токсични, инфекциозни и др. В патогенезата на синдрома главна роля играе острото нарушение на бъбречното кръвообръщение с последващо развитие на аноксия, дистрофия и дори некроза на епителните клетки на бъбречните каналчета.
Тубулите могат да бъдат увредени и вследствие на непосредствено токсично действие. Най- същественият синдром на острата бъбречна недостатъчност е екстремната олигурия или анурия с последващо развитие на уремия.
Хронична бъбречна недостатъчност се развива при хроничните бъбречни заболявания(хроничен гломерулонефрит, хроничен пиелонефрит, нефросклероза, поликистозни бъбреци и др.) и се изразява в картината на хроничната азотемична уремия.
Патогенезата на уремията не е напълно изяснена. Смятало се е, че причината е задържането на азотни вещества в кръвта и преди всичко на уреята, откъдето идва и името уремия. Вкарването обаче на голямо количество урея в кръвта на опитни животни дава само някои от симптомите на уремията. Допуска се по-нататък, че при бъбречната недостатъчност се задържат редици съединения от феноловия ред – индол, фенол, скатол, индикан и др. Те се образуват в червата и се излъчват чрез бъбреците. Някои автори отдават особено значение на задръжката на калиевите и магнезиевите соли. При бъбречна недостатъчност се получават смущения и в киселинно-алкалното равновесие на организма, като в кръвта се задържат редица кисели продукти от междинната обмяна на белтъците и се развива ацидоза. Нарушено е и излъчването на солите. В резултат на описаните нарушения в състава на кръвта се развиват явления на автоинтоксикация.
Хроничната уремия се развива бавно и постепенно. Болните се оплакват от обща отпадналост, главоболие, загуба на апетит, сухост в устата, жажда. Явяват се повръщания и понякога диария. Болните са апатични, сънливи. Кожата им е суха. Излъчената чрез потните жлези урея се отлага по кожата под форма на кристали с белезникав цвят. Често има сърбеж, който предизвиква разчесвания и инфектиране на кожата. Езикът е сух, обложен. От устата се излъчва миризма на амоняк. Телесната температура е понижена. Вследствие на токсично увреждане на костния мозък се развиват анемия и левкоцитоза. В напредналите стадии се намаляват и тромбоцитите, поради което се явяват хеморагии по кожата и лигавиците. Често се установява перикардиално триене – израз на възпалението на перикарда.
Урината е с ниско относително тегло. В началните стадии настъпва полиурия, която после се замества с олигурия. При напреднала интоксикация болните изпадат в уремична кома – съзнанието е загубено, дишането е шумно и дълбоко(дишане на Кусмаул), зениците са тесни, уремията в кръвта достига 300-400 мг %. Увеличени са и креатининът, индиканът и ксантопротеиновите вещества.
Прогнозата на уремията зависи от основното заболяване. Острата уремия вследствие остър нефрит или остра нефроза може да изчезне след възстановяването на бъбречната функция. Хроничната уремия обикновено се развива прогресивно и завършва със смърт.
Бъбречна еклампсия се изразява в пристъпи от тонично-клонични гърчове със загуба на съзнанието. Среща се при острия гломерулонефрит и нефропатията на бременните. Дължи се на оток на мозъка и повишаване на вътречерепното налягане.
Екламптичният припадък може да се предшества от продромален период, изразяващ се в главоболие, притъмняване пред очите, гадене или повръщане, повишаване на кръвното налягане(над 200 мм Hg). Пристъпът на еклампсия започва с тоничен гърч на мускулатурата, спиране на дишането и загуба на съзнанието. Лицето добива цианотичен цвят, шийните вени се издуват. Това състояние трае няколко секунди, след което се появяват клонични гърчове най-напред на мускулите на лицето, а след това на крайниците. Дишането се възстановява, на устата се появява пяна. Гърчовете продължават няколко минути, след това болният се успокоява, но остава в безсъзнание за известно време. Могат да се наблюдават временни парези, загуба на зрението (амавроза), на речта и др.
Лумбалната пункция, която намалява вътречерепното налягане, има благоприятно действие и може да прекрати пристъпа.