Чистата стеноза на аортното отвърстие се среща значително по-рядко от другите сърдечни пороци, но в съчетание с други пороци(особено с аортна инсуфициенция) е доста честа.
Най-често стенозата се дължи на ревматизъм. В редки случаи може да бъде вродена.
Лявата камера трябва да изтласка кръвта в аортата през стеснено отвърстие, поради което мускулатурата и хипертрофира, а времето на систолата се удължава. След време, ако стеснението е значително, настъпва умора на миокарда и дилатация на лявата камера. Тогава се получава релативна митрална инсуфициенция с нейните последствия – застой в малкия,а после и в големия кръг на кръвообръщението. Кръвта прониква в аортата и артериите бавно, поради което пулсът е полегат и малък.
Дълго време този порок се понася добре от болните и почти не им причинява смущения. Едни от най-характерните признаци по-късно са болките в сърцето от стенокардичен тип и склонността към виене на свят и синкоп. Болките се обясняват с ниското кръвно налягане в началната част на аортата, от където излизат коронарните артерии. В тези артерии постъпва по-малко количество кръв, което не е достатъчно за кръвоснабдяването на хипертрофиралия миокард. Виенето на свят и прилошаването се дължат на недостатъчно снабдяване с кръв на мозъка.
При обективното изследване се установява бледа кожа. Сърцето е в нормални прекуторни граници, сърдечният удар е нормален или усилен. Най-характерният признак на аортната стеноза е систоличният шум, който се чува във 2-то дясно междуребрие до гръдната кост. Шумът се обяснява с това, че кръвта през време на систолата протича от лявата камера в аортата през стеснено отвърстие. Шумът обикновено има груб, стържещ характер, пропагира по хода на кръвния ток и може да се чуе на коротидните артерии. Поради грубия си характер шумът може да бъде палпиран – котешко мъркане във 2-то дясно междуребрие. Вторият тон на аортата обикновено е отслабен или липсва. Пулсът е полегат и забавен. Артериалното кръвно налягане е ниско, с малка амплитуда.
Когато настъпи дилатация на лявата камера, сърдечните граници се разширяват наляво и надолу. Конфигурацията на сърцето става аортна, сърдечният удар се измества наляво и надолу, като се напипва в 6 и 7 междуребрие навън от медиоклавикуларната линия. Той става разширен и повдигащ. В резултат на разширението на лявата камера се получава релативна инсуфициенция на митралната клапа, при което сърцето се разширява и надясно и на върха се чува систоличен шум. Електрокардиограмата дава ляв тип на кривите с отрицателен зъбец T в 1 и 2-ро отвеждане.
Аортната стеноза протича сравнително благоприятно. Ако стеснението не е голямо(над 1 кв.см), болните дълго време се чувстват добре и могат да изпълняват физическа работа. Декомпенсацията се развива по левокамерен тип със задух, пристъпна кардиална астма и белодробен едем. Десностранната сърдечна слабост се развива много късно.
юли 25