От десетилетия много медици смятат, че апендиксът е излишен, защото не изпълнява никакви функции.
Апендиксът представлява червеобразен израстък на сляпото черво, изхождащо от цекума(началната част на дебелото черво). Средната му дължина е 7-8 сm, но варира от 2 до 20 сm. Намира се в близост до свързването на тънкото с дебелото черво. Основата му има относително постоянно местоположение, отговаряща на област на повърхността на коремната стена, наречена точка на МсBurney. Локализацията на върха на апендикса може значително да варира – пред, зад и отстрани на сляпото черво, както и в малкия таз. В редки случаи може да е разположен под черния дроб или в долния ляв квадрант на корема. По вътрешната си повърхност е покрит с клетки, отделящи оскъдно количество слузест секрет, който се оттича към цекума. Стената на апендикса съдържа най-вече мускулна и лимфна тъкан, която участва в производството на антитела.
Възпалението на апендикса(апендицит) се развива бързо и има животозастрашаващ характер. Това е причина да бъде премахнат оперативно. След операцията, пациентът продължава да живее нормално, въпреки липсата му.
Специалистите смятат, че този човешки орган е своеобразно убежище за добрите бактерии, а едновременно с това и „фабрика” за възпроизводството им.
Според американски учени, функцията на апендикса е свързана с множеството полезни бактерии, живеещи в човешкия организъм, по-точно тези от стомашно-чревния тракт. При определени обстоятелства бактериалната флора в тялото умира или е с нарушени функции. Заболявания, като холера и дизинтерия могат да предизвикат такова състояние. Мястото, на което е разположен апендиксът(точно под пътя на храната) показва, че той може да включи отново храносмилателната система в случай на заплаха.
май 14