Аускултацията (прислушване) на белите дробове е въведена за първи път през 1818 година от Laennec. Първоначално лекарите са прислушвали белите дробове непосредствено с ухо, прилепено към гръдния кош. В последствие са въведени стетоскопите(слушалки). При аускултация стетоскопът трябва да прилепва плътно към гръдната стена, без да я притиска силно. Помещението трябва да бъде топло, болният да диша дълбоко с отворена уста и от време на време да кашля. Аускултира се винаги на симетрични места, като се върви от върховете към основите.
При прислушването на белия дроб при вдишването и издишването се чуват шумове, наречени дихателни шумове (дишане). Има два вида дишане:
- везикуларно – образува се в алвеолите (везикули) и се дължи на шума, който се образува от разгъването на алвеолните стени при навлизането на въздух в тях през време на дишането и от триенето на въздуха при преминаването му през терминалните бронхиоли. Наподобява звука, който се получава, когато приготвим устата си за произнасяне на звука „ф” и поемем въздух. Чува се през цялата фаза на вдишването и само в началото на издишването;
- бронхиално- образува се при преминаването на въздуха в ларинкса, където гласните връзки образуват стеснено място. От ларинкса то се провежда през бронхите. Може да се имитира като приготвим устата си за произнасяне на звука „х” и вдишваме. Бронхиалното дишане се чува както през фазата на вдишването, така и през фазата на издишването. Нормално се чува само върху трахеята и ларинкса и отзад върху vert.prominens. на останалите места се заглушава от везикуларното дишане.
май 24