Здравеопазване

- 3 с.л мед, 1 голям лимон настърган с кората, 1 с.л анасон и 1 бира се смесват. Сместа се вари на тих огън 30 минути. Прецежда се и се пие 4 пъти по 1с.л преди ядене;
- 100 г сусамов тахан, 300 г мед и сокът на ½ лимон се разбъркват добре. Взема се преди ядене по 1 с.л;
- 200 зелени борови шишарки се заливат с вода-3 пръста над тях. Варят се на слаб огън 2 часа(до омекване). Прецежда се и към отварата се прибавя същото количество захар. Вари се до сгъстяване. Пие се 3 пъти 1к.л преди ядене;
- 150 г подбел, 150 г живовляк, 50 г анасон се смесват. 1 с.л от сместа се вари в 400 мл вода – 3 минути. Кисне 15 минути и се прецежда. Взема се 3 пъти по 120 мл преди ядене;
- 200 г очистено от бодлите алое се реже на парченца с ширина 5 мм и се поставя в бутилка. Залива се с 200 мл оцет и престоява 1 ден. Взема се 2 пъти по 2 с.л, разреден с вода – 1:5;
- 1 с.л ленено семе се залива с 400 – 500 мл студена вода. Кисне 4,5 часа и се прецежда. Пие се на 3 пъти – 30 минути преди ядене;
- 1 л вода, 1-2 глави кромид лук(нарязан на 4 с люспите), 3-4 ореха(начукани с черупките), 1 с.л дюлеви семена, 1 с.л ленено семе се варят до ½. Прецежда се и се подслажда с мед. Приема се 3,4 пъти преди ядене- за възрастни по 1-2 с.л; за деца- по 1-2 ч.л;
- по 1 ч.л копър, мащерка, босилек, подбел, дилянка се заливат с 1 ч.ч вряща вода и се варят 3 минути. Кисне 20 минути и се прецеждат. Пие се 3 пъти по 1 к.ч преди ядене;
- ½ ч.л стрит на прах червен кантарион се смесва с 1 чаша мед. Взема се на гладно по 1 с.л сутрин и вечер;
- разбърква се добре суров жълтък и захар;
- 1 с.л семена копър се запарва с 200 мл вряща вода. Кисне 30 минути и се прецежда. Пие се 6 пъти по 1 с.л;
- 10 г корени сладник(женско биле), 15 г глухарче, 30 г корени червен брош се смесват. 2 с.л от сместа се варят в 200 мл вода – 5 минути. Пие се по 1 ч.ч сутрин и вечер;
- 15 г липов цвят, 15 г листа подбел се смесват. 1 с.л от сместа се залива с 1 ч.ч вряла вода и се вари 15 минути. Прецежда се и се пие гореща 3,4 пъти по ½ ч.ч;
- 15 г кора от върба, 15 г липов цвят, 15 г плод малина, 15 г листа подбел, 15 г анасон се смесват. 1 с.л от сместа се залива с 1 ч.ч вряла вода. Ври 15 минути и се прецежда. Пие се гореща 3,4 пъти по ½ ч.ч;
- 10 г кора зърнастец, 10 г корени сладник, 40 г трицветна теменуга се заливат с 300 мл гореща вода. Ври 5-10 минути. Пие се 2 пъти по 1 ч.ч – 6 седмици. Може да се повтори след 3 месеца;
- 40 г корени бяла ружа, 30 г корени сладник, 30 г девесил. Приготвя се настойка и се пие по ¼ чаша през 3 часа;
- смесват се 20 г анасон, 40 г корени сладник, 40 г корени бяла ружа. 1 с.л от сместа се вари 15 минути в 200 мл вода на водна баня. Кисне 45 минути и се прецежда. Пие се по ½ ч.ч през 3 часа;
- 1 ч.ч овес(овесено брашно) се заливат с 5 ч.ч вода и се вари докато остане ½ . Прецежда се и се добавят 2 ч.ч прясно мляко и отново се кипва. Прибавят се 4 ч.л мед и се разбърква добре. Приема се топла – 2,3 пъти;
-равни части очиболец, босилек, драка се стриват на прах и се заливат със студена вода. Кипва се. После се охлажда и се добавя 1 с.л мед. Изпива се на 4 пъти в продължение на 1 седмица;
- сока от 1 лимон, толкова сок от кромид лук, 1 с.л мед и щипка сода бикарбонат. Пие се 3 пъти по 1 чаша от сместа – 30 минути преди ядене;
- в 500 мл вода се слагат 5 счукани ореха, 1 с.л дюлево семе, 2 локума, 5 арпаджика. От получения сироп се пие по 1 каф.ч – 3 пъти;
- в 500 мл ракия се поставят 40 броя кокичета(с дръжките) и престояват 40 дни. Пие се сутрин на гладно по 20 мл;
- гръбначният стълб се намазва с мас, отгоре с разбит жълтък, поръсва се с хардал и се слага вестник;
- „истинска дъвка” се стрива и се смесва с мед;
- 2 дафинови листа се варят в 100 мл вода до ½ . Прецежда се и се взема 3 пъти по 1 с.л – след ядене;
- в бурканче от бебешко пюре се смесват равни части мед и лимонов сок. Добавят се 20 ментови капки. Взема се 3 пъти по 1 ч.л;
- 10 г индийско орехче, 10 г лимонтузу, 10 г нишадър се стриват на прах. Размесват се добре и се приготвят прахчета от по 1 г Взема се 3 пъти по 1 прахче преди ядене;
- 2 ч.л семе анасон се залива с 1 ч.ч вряща вода. Кисне 1 час и се прецежда. Изпива се на 3 пъти – 30 минути преди ядене.

Бронхитът представлява възпаление на бронхите. Това е извънредно често заболяване, от което боледуват както жени, така и мъже, особено в страните със студен и влажен климат. Причинителите на острия бронхит най-често са микробни агенти – бактерии или вируси. От вирусите най-голяма роля играят вирусите на грипа- А, А1, А2, B, C; парагрипните вируси и др., а от бактериите – пневмококи, бактериите на Афанасиев и по-рядко стрептококи и стафилококи. Роля за бронхитите играят и химически и физически фактори – вдишване на пари на силнодействащи киселини(азотна, сярна), амоняк, хлор, БОВ, вдишване на прах, тютюнопушене.
Инфекциозните агенти проникват в бронхите чрез вдишвания въздух. Често обаче те се намират в гърлената и носна кухини на здрави хора, без да причиняват заболяване. При известни условия тази сапрофитна флора става патогенна, слиза надолу и достига трахеята и бронхите. За развитието на бронхита са необходими предразполагащи условия, най-вече простудата. При охлаждане, кръвоносните съдове на кожата и лигавиците (вкл.лигавицата на бронхите) първоначално се свиват, а след това се разширяват. В разширените капиляри кръвния ток се забавя, а това води до намаляне на фагоцитарната способност на левкоцитите, до излив на плазма през стените на кръвоносните съдове в междуклетъчното пространство. Това са условия, които благоприятстват размножаването на микробите. Поради тези причини, бронхитите са по-чести през есента и зимата. Предразполагаща роля за развитието на бронхита играе и общото отслабване на организма – недохранване, лоши битови условия, алкохолизъм.
При острия бронхит е възпалена главно лигавицата на бронхите. В някои случаи възпалението може да проникне в стената на бронхите, дори в околната съединителна тъкан – панбронхит, перибронхит. Възпалената лигавица е зачервена, оточна, покрита с ексудат. В зависимост от ексудата, възпалението бива – слузно, гнойно, слузно-гнойно, хеморагично и др. В зависимост от локализацията – трахеит, бронхит, бронхиолит.
Болестта започва остро. Главния симптом е кашлицата. В началото е суха, дразнеща. Когато има трахеит, болните се оплакват от чувство на раздразненост зад гръдната кост, при ларингит- гласът пресипва. В следващите дни кашлицата става влажна, започват да се отделят слузни или слузно-гнойни храчки. При силна и честа кашлица се появяват мускулни болки в гръдния кош и корема. Появява се отпадналост, загуба на апетит, покачва се температурата(не повече от 38,5 гр,).
Ренгеновото изследване на белите дробове не дава патологични промени. Кръвната картина е нормална или с леко изразена левкоцитоза, РУЕ е нормална или леко ускорена.
Острият бронхит трае от няколко дни до няколко седмици и завършва обикновено с оздравяване. В някои случаи преминава в хроничен бронхит. Най-важното усложнение на острия бронхит е бронхопневмонията.