При вирусните пневмонии възпалението се локализира в периалвеоларната и перибронхиалната съединителна тъкан и едва след това може да премине в алвеолите.
Инфекцията прониква в белия дроб по аерогенен път чрез пръските на боледуващи от вирусна пневмония хора. През бронхите и алвеолите вирусът преминава в интерстициалната тъкан на белия дроб, където се образуват възпалителни инфилтрати.
Пневмоничните огнища са разположени перибронхиално и около кръвоносните съдове и се състоят предимно от мононуклеарни клетки (моноцити и лимфоцити). Алвеолите са изпълнени с въздух, в други случаи са колабирали или отчасти запълнени с ексудат. Стените на бронхиолите и малките бронхи също са инфилтрирани с мононуклеарни клетки.
От ПАП боледуват главно млади хора. Понякога се развиват малки епидемии от тези пневмонии в училища, казарми. Болестта започва обикновено постепенно с несилна суха кашлица, главоболие, общо неразположение. Симптомите на интоксикация най-често не са силно изразени, така че някои болни остават на крака, други лягат на легло, но не се чувстват тежко болни. Температурата достига 38-39 градуса, но често е субфебрилна. Втрисания се срещат рядко. Много болни се оплакват от болки в гърдите, но това не са бодежи, а миалгии (мускулни болки).
Общото състояние е слабо увредено. Лицето е умерено зачервено, езикът най-често не е обложен. Дишането не е учестено. Липсват диспнея и цианоза. Експекторацията е оскъдна, слузна или слузно-гнойна.
При изследване на белите дробове се получават оскъдни физикални данни. Това се обяснява с интерстициалната локализация на възпалението, при което алвеолите и бронхите са слабо ангажирани. Перкуторният тон е ясен. Чуват се оскъдни сухи или влажни хрипове, локализирани в едната белодробна основа или парахилерно. Рентгеновото изследване на белите дробове дава по-богати изменения. Виждат се инфилтрати с различна големина от 2 до 6 см в диаметър, разположени около хилуса и към основата на белия дроб. Плътността на сянката е малка, така че през нея се виждат сенките на ребрата и големите кръвоносни съдове. В други случаи рентгеновите изменения имат характер на повлекла, които изхождат ветрилообразно от хилуса. Инфилтратите се разнасят обикновено в течение на 1-3 седмици, никога не нагнояват и не се разпадат. Не дават плеврални реакции. Кръвната картина е нормална. РУЕ е нормална или леко ускорена.
Болестта трае 1 или повече седмици и по правило завършва с оздравяване. Усложнения се срещат крайно рядко.
За диагнозата е важна т.нар. реакция за студова аглутинация. У боледуващите от ПАП се образуват аглутинини, които аглутинират на студено(4 градуса C). Реакцията се смята специфична за това заболяване, въпреки че в някои случаи може да бъде положителна и при други болести. Особено доказателно е нарастването на титъра на аглутинацията през време на боледуването.
юли 30