Нормалната пигментация на кожата е расова и индивидуална особеност на хората. Откритите части на кожата, изложени на слънчева светлина са по-силно пигментирани. При много русите хора по кожата на лицето и ръцете могат да се намерят дребни светлокафяви петна, наречени лунички (ephelides), a при някои бременни жени се появят жълтокафяви петна по лицето – chloasma uterinum. Хиперпигментирани петна остават по кожата след вендузи, синапизми, облъчвания с рентгенови лъчи и др.
От патологично променените пигментации по кожата най-голямо значение има тази при болестта на Addison. Пигментацията се дължи на натрупването в кожата на меланин, поради което се нарича меланодермия. Появява се в началото по откритите части на тялото, после по гръдните зърна, по половите органи и накрая се пигментира цялата кожа- като придобива тъмнобронзово кафяв цвят. Светли остават само дланите на ръцете и стъпалата, гънките им обаче са хиперпигментирани. Характерно за Адисоновата болест е появяването на кафяви петна по лигавиците на устата – по устните, венците, вътрешната повърхност на бузите, езика.
Светлокафяви петна могат да се появят по кожата на лицето, главно около очите и устата при болестта на Базедов.
При pellagra има променена пигментация по откритите, изложени на слънчева светлина части на тялото – кожата там най-напред се зачервява, а после се пигментира кафяво.
При хемохроматоза (бронзов диабет)- заболяване, при което има нарушаване на обмяната на желязото, кожата се пигментира отначало кафяво, а по-късно синкавосиво. Това се дължи на отлагане на меланин и други пигменти.
Кафяво пигментиране на кожата се наблюдава и при хроничните форми на маларията.
При дълготрайна употреба на някои лекарства може да се получи пигментация на кожата и същевременно тъмен ръб по венците – олово, бисмут, сребро.
Има случаи, когато кожата е лишена от нармалния си пигмент. Тази депигментация може да бъде обща (albinismus) или във вид на петна – vitiligo.
Витилиго(vitium – петно, белег; ligo- причина) е кожно заболяване(не заразно), при което се появяват бели точки и петна по кожата, подобни на карта. Петната се причиняват от разрушаване или отслабване на пигментните клетки в засегнатите участъци, при което изчезва кожния пигмент меланин. При болните от витилиго, имунната им система възприема собствените пигментни клетки като чужди тела и ги унищожава. Хората с установено автоимунно разтройство са склонни към развиването на витилиго. Това са разтройства, включващи хипертироидизъм (увеличена или намалена щитовидна жлеза), кортикостероидна недостатъчност (недостатъчно произвеждане на хормона кортикостероид от надбъбречната жлеза), алопеция ареата (олесяване и оплешивяване), злокачествена анемия (ниско ниво на червени кръвни клетки, причинено от недостиг на витамин В12). Много учени смятат, че витилиго се развива на фона на замърсен организъм, в частност на много интоксикиран черен дроб, и на силен стрес. Кожата не променя структурата си. Най-често липсва сърбеж или други симптоми. Петната са по-забележими при изложените на слънцето участъци – лице, устни, ръце, крака, стъпала. Петна се появяват и по подмишниците, около устата, ноздрите, очите, пъпа и гениталите. Витилигото обикновено започва да се развива върху най-нежните кожни участъци. Някои хора имат бели петна само на един или няколко места по тялото си – фокусиран вид. При други хора витилигото се проявява само в определена зона на тялото – сегментен вид. Но, при повечето хора депигментацията засяга различни части на тяхното тяло – общ вид витилиго. При последния вид често витилигото е разпространено симетрично и в лявата, и в дясната половини на тялото. Понякога витилигото може да причини обезцветяване на космите на главата, миглите, веждите, брадата. В много редки случай се наблюдава и засягане на цвета на очите или пигмента на ретината.
Развитието на болестта е индивидуално за всеки. В повечето случаи витилигото започва от малки площи кожа. С времето могат да се появят нови петна, а старите да увеличат размера си. При някои хора депигментираната кожа може да се задържи на едно ниво с години и дори десетилетия, а след това изведнъж да се появят нови петна. Понякога участъците с витилиго могат внезапно да се репигментират без каквото и да било лечение.
От витилиго страдат около 100 милиона души. Смята се, че в някои страни този процент е по-висок в зависимост от генетичните и социални фактори- в САЩ заболелите са близо 5 милиона. При 95% от заболелите се е появило преди 40-годишна възраст. Това заболяване се среща сред всички раси, етноси и при двата пола.
Използването на новите терапии може да спре развитието и да се предотврати появата на нови петна.