Ангиохолит се нарича възпалението на вътречернодробните жлъчни каналчета. Възпалението на вътречернодробните жлъчни каналчета се причинява от същите микробни агенти, които са причина и за възпалението на жлъчния мехур – коли-бактерии, стрептококи, ентерококи, стафилококи. Инфекцията идва най-често от по-големите чернодробни пътища, много по-рядко по хематогенен път. Ахгиохолитите се развиват по-често при наличие на конкраменти в жлъчния мехур или в големите жлъчни пътища и при застой на жлъчката, обусловен от спазми, дискинезии и др.
Паталогоанатомично се различават катарални и гнойни ангиохолити. Клинично ангиохолитът може да протече остро и хронично.
Острият ангиохолит протича с разтрисания и висока температура със септичен характер. Болните се оплакват от тъпи болки в дясното подребрие, безапетитие, жажда и обща слабост. Почти винаги се развива жълтеница, черният дроб е увеличен и болезнен при палпация. Често се увеличава и слезката. Острият гноен ангиохолит може да доведе до образуване на множество малки абцеси в черния дроб и до сепсис. Кръвната картина се характеризира с висока левкоцитоза и силно ускорена РУЕ. При дуоденално сондиране в жлъчка C се установява изобилие на левкоцити, слуз и бактерии. Острият ангиохолит, особено гнойната му форма протича тежко и може да завърши със смърт.
Хроничният ангиохолит протича продължително и с по-малко изразни симптоми. Болните се оплакват от болки в дясното подребрие. Черният дроб е увеличен и болезнен. От време на време има повишаване на температурата и пожълтяване на кожата и склерите. В жлъчка C, взета при дуоденално сондиране се откриват левкоцити, слуз и бактерии. Функционалните чернодробни проби са положителни. Протичането на хроничния ангиохолит е различно. При съвременното лечение той може да оздравее, но нерядко води до развитие на билиарна цироза или сепсис.
Диагнозата на ангиохолитите е трудна. За ангиохолит може да се мисли при наличие на болка в дясното подребрие, жълтеница и септично състояние. Диференциална диагноза се прави с острия и хроничния холецистит, както и с различни трескави състояния – малария, сепсис, пиелонефрит и др.
Профилактиката на ангиохолитите се свежда към борба срещу холелитиазата, жлъчните дискинезии, стомашно-чревните разтройства и други състояния, които улесняват инфекцията на жлъчния мехур.
авг 21