Стафилококовата бронхопневмония се причинява от Staphylococcus aureus. Напоследък се среща по-често. Причината е резистентността на стафилокока към пеницилина и други общоупотребими антибиотици, поради което той все повече замества пневмококите като сапрофитен обитател на носно-гърлената кухина. Стафилококовата пневмония се среща предимно в болнични заведения където може да се разпространи като малки епидемии.
Стафилококът прониква в белия дроб главно по аерогенен път. Източник на инфекцията са пръските или храчките на хора, болни от този вид пневмония.
Стафилококовата пневмония е огнищна пневмония. Ексудатът в алвеолите и бронхиолите е чисто гноен. По такъв начин в белия дроб се образуват микроабцеси. Сливането на отделните огнища води до образуването на по-малък или по-голям инфилтрат или абцес. Плевралните усложнения са чести. Пропагирането на пневмоничния процес по лимфен път води до инфилтриране на плеврата и образуване на гноен плеврит. Когато един абцес се пробие в плевралната кухина, в нея навлизат гной и въздух и се образува пиопневмоторакс.
Стафилококовата бронхопневмония засяга най-често децата в първата година на живота им. Среща се и при възрастни – изтощени хора, при болни с хронични белодробни заболявания, при оперирани, облъчвани с рентгенови лъчи и др.
Стафилококовата пневмония протича по-тежко отколкото пневмококовата. Понякога започва с втрисане, повишаване на температурата до 39-40 градуса, друг път(особено при възрастни) постепенно, с нехарактерна температура. И в единия и в другия случай явленията на интоксикация са силно изразени. Налице са безапетитие и адинамия, изпотяване, ускорен пулс, ниско кръвно налягане. Кашлицата е придружена с изваждане на гнойни храчки. Има изразена диспнея и цианоза.
При изследването на болните се установяват тежко общо състояние, диспнея и цианоза по лицето. Физическото изследване на белия дроб дава данни, които не се различават от тези при обикновената бронхопневмония- притъпление в едната белодробна основа, отслабено или изострено везикуларно дишане с дребни или средни влажни звънливи хрипове. Рентгеновото изследване в началото показва дребни петнисти сенки, по-късно могат да се видят по-големи инфилтративни изменения или по-големи абцеси. Характерно за стафилококовата пневмония при децата е наличието на така наречените булозни кухини – кухинни сенки с тънки стени и размер няколко сантиметра, които бързо изчезват.
Стафилококовите пневмонии имат следните отличителни белези:
- храчките са чисто гнойни, в тях се намират стафилококи почти в чиста култура;
- кръвната картина се характеризира с изразена левкоцитоза- до 20 хил. левкоцита в куб.мм ;
- често се засяга плеврата и се получава гноен плеврит или пиопневмоторакс;
- при рентгеново изследване могат да се намерят булозни кухини, които бързо се явяват и бързо изчезват.
Диагнозата на стафилококовата пневмония се усигурява с намирането на Staphylococcus aureus в храчките или в плевралния пунктат в чиста култура и в доказването на неговата патогенност.
Протичането на стафилококовата пневмония е тежко. Тя трае няколко седмици и дава значителна смъртност.
При гнойния плеврит(empyema pleurae) в плевралната кухина се набира гноен ексудат. Той се среща по-рядко от серофибринозните плеврити. Бива туберкулозен и нетуберкулозен. Нетуберкулозните плеврити се причиняват от пневмококи, стрептококи или стафилококи и се срещат при пневмония, белодробен абцес, гноен холецистит и др. Плеврата се инфектира по съседство от някое субплеврално разположено гнойно огнище или по лимфен и хематогенен път.
Клиничната картина се характеризира с бурно и тежко протичане. Температурата е висока, септична с втрисания и изпотяване. Явленията на интоксикация са силно изразени-адинамия, безапетитие, тахикардия, безсъние и др. Наблюдава се изразен задух и понякога цианоза. При физикално и рентгеново изследване на белия дроб се установяват симптомите на ексудативен плеврит, без да има нещо характерно, говорещо за гнойния характер на ексудата. В кръвта се намира изразена левкоцитоза и силно ускорена РУЕ.
Диагнозата се установява с плеврална пункция, при която се изважда гнойна течност, съдържаща в изобилие левкоцити. Бактериологичното изследване на ексудата може да открие причинителя. При туберкулозния емпием микроби не се откриват.
Гнойният плеврит протича по-дълго и по-тежко от серо-фибринозните. В миналото е давал значителна смъртност от общо изтощение на организма. Сега при съвременното антибиотично и хирургическо лечение прогнозата е по-добра, но все пак остава сериозна.
Лечението на гнойния плеврит бива:
- общо – чрез прилагане на съответните антибиотици и сулфонамиди;
- местно- правят се плеврални пункции за премахване на гнойта и инстилация на антибиотици в плевралната кухина.
При хроничните гнойни плеврити се налага хирургическо лечение.