Възпалението на жлъчния мехур се нарича холецистит и е често заболяване. По-податливи са жените и хората със светла кожа. Обикновено причина за развитието на холецистит е холелитиазата. Камъните в жлъчния мехур нараняват лигавицата му, причиняват застой на жлъчката, смущават нормалното изпразване на жлъчния мехур и по този начин благоприятстват инфекцията. Патогенична роля за развитието на холецистита играят и жлъчните дискинезии, причинявайки спазми и неправилно изпразване на жлъчния мехур. Бременността, заседналия живот, затлъстяването, запекът също са предразполагащи фактори за развитието му. Голямо значение имат нарушенията на функцията на стомашно-чревния тракт, особено стомашната ахилия. Липсата на солна киселина е причина за мигриране на микробите от дебелото черво към тънкото, а от там и в жлъчните пътища.
Причинителите на възпалителния процес в жлъчния мехур са разнообразни – паратифни бактерии, стрептококи, ентерококи, стафилококи. Микробите могат да проникнат до жлъчния мехур по три пътя:
- по възходящ път от червата – това важи специално за коли-инфекцията;
- по хематогенен път от някое далечно възпалително огнище – гнойна ангина, зъбни грануломи и др. Инфекцията в този случай най-често е стрептококова или стафилококова;
- по лимфен път от някое съседно възпалително огнище – апендицит, тифлит и др.
Възпалението на жлъчния мехур бива остро и хронично.
Острият холецистит може да бъде катарален, гноен и гангренозен. При катаралния холецистит лигавицата на жлъчния мехур е зачервена, подута и покрита със слузен ексудат. Гнойният холецистит се характеризира с левкоцитна инфилтрация на стената на мехура. При гангренозната форма, стената на жлъчния мехур некротизира. При хроничния холецистит жлъчния мехур се свива вследствие на развитие на съединителна тъкан, а лигавицата постепенно атрофира. В мехура се намира неголямо количество слузно-гноен ексудат.
Острият холецистит започва внезапно. Първият и главен симптом на заболяването е болката в дясното подребрие. Болката е силна, постоянна, усилваща се при раздвижване и ирадиира към дясната плешка. Другият важен симптом е повишената температура – 38 – 40 градуса, която често се придружава с втрисания. Общото състояние на болните е тежко. Налице са безапетитие, главоболие, слабост и други симптоми на интоксикация.
Обективното изследване установява сух език, субиктерично оцветени склери(вследствие токсичното увреждане на черния дроб). При палпация в дясното подребрие се установява силна болезненост. Болните не позволяват допиране до тази област.
Изследването на кръвта показва неутрофилна левкоцитоза, силно ускорена РУЕ. Чрез бактериологично изследване на получената жлъчка може да се открие причинителя.
Острият холецистит трае няколко седмици и най-често завършва с оздравяване. Гнойната и особено гангренозната форма протичат тежко. При гангренозната форма може да настъпи перфорация с развитие на локален или общ перитонит. В някои от случаите острият перитонит може да премине в храничен.
Хроничният холецистит обикновено се развива след остър холецистит, но може да започне и без остро начало. Болните се оплакват от тъпи болки в дясното подребрие. От време на време болките се изострят. Температурата може да бъде нормална или повишена. Чести са диспептичните смущения – гадене, оригване, метеоризъм, запек или диария.
Обективно се установява болезненост при палпация в дясното подребрие. Жлъчният мехур обективно не се палпира – той е склеротично свит и сраснал с околността. Често черният дроб е леко увеличен. Кръвната картина показва нормален или леко увеличен брой на левкоцитите, умерено ускорена РУЕ. Функционалното изследване на черния дроб може да даде данни за известно увреждане на чернодробната функция поради токсично увреждане на черния дроб.
Протичането на хроничния холецистит е дълготрайно и вълнообразно – с периоди на влошавания и подобрение.
Диагнозата на острия холецистит обикновено не е трудна. Опорни точки са болките в дясното подребрие, високата температура, левкоцитозата. Острият холецистит трябва да се диференцира от острия апендицит, острия пиелонефрит, диафрагмалния плеврит и др.
Диагнозата на хроничния холецистит често създава затруднения. За установяването му са необходими рентгеново изследване и дуоденално сондиране. Той трябва да се диференцира от холелитиазата, хроничния хепатит, хроничния гастрит и др.
Болните с остър холецистит трябва да лежат на легло, храната им да е течна и лека. Против инфекцията се прилагат антибиотици. Добро действие оказват минералните бани. Някои форми на острия и хроничния холецистит трябва да се оперират.
Профилактиката на холецистите се свежда към борба срещу холелитиазата, жлъчните дискинезии, стомашно-чревните разтройства и други състояния, които улесняват инфекцията на жлъчния мехур.
авг 13