Червата започват от пилора на стомаха и завършват с ануса. Те представляват тръба с дължина 7-10 метра и се разделят на 3 отдела – 12-пръстно черво, тънко черво и дебело черво.
12-пръстното черво(duodenum) има подковообразна форма и се състои от горна хоризонтална част (bulbus duodeni), вертикална и долна хоризонтална част. В 12-пръстното черво се изливат изходните канали на черния дроб и задстомашната жлеза.
Тънкото черво в своите горни 2/3 се нарича jejunum, а останалата част носи названието ileum.
Дебелото черво започва от тънкото в илео-цекалната област в мястото, където се намира Баухиниевата клапа. Дължината му е около 1,25 м. На него се различават следните части – сляпо черво (coecum) с червообразния израстък (appendix), възходяща част (colon ascendens), трансверзална част (colon ascendens ), низходяща част (colon descendens). Между възходящата и трансверзалната част на дебелото черво се намира извивка (flexura coli hepatica), а между трансверзалната и низходящата част стои flexura coli lienalis. Низходящата част преминава в сигмоидното черво (colon sygmoideum). Последното завършва с правото черво (rectum) и ануса (anus).
Стената на червата се състои от три слоя – лигавица, мускулен слой и сероза.
Ливицата на тънкото черво е силно нагъната и съдържа множество власинки, като по такъв начин повърхността и силно се увеличава. Лигавицата на тънкото черво съдържа множество жлези (Либеркюнови и Брунерови), лимфни възли, нервни окончания.
Мускулният слой се състои от вътрешни пръстеновидни и външни надлъжни влакна.
Серозната обвивка на червата се образува от перитонеума.
Кръвоснабдяването на червата става чрез мезентериалните артерии; правото черво се храни от a.hipogastrica и от хемороидалните артерии. Вените, идващи от червата се вливат във вратната вена с изключение на тези, които идват от най-долната част на дебелото черво – те се вливат в долната празна вена.
Инервацията на червата се осигурява от симпатиковия и блуждаещия нерв и от две автономни сплетения, които се намират в стената им – Ауербахово и Майснерово сплетение.
Червата имат три основни функции :
- смилане на храната;
- всмукване на храната;
- придвижване и изхвърляне на остатъците от храната.
В тънките черва под влияние на жлъчния сок, панкреатичните ферменти ( трипсин, липаза, диастаза) и на ферментите на червата (ерипсин, ентерокиназа, липаза, малтаза и др.) белтъците се разграждат до аминокиселини; въглехидратите до монозахариди; мастите до мастни киселини и глицерин.
В дебелите черва става допълнително смилане на съединителната тъкан и целулозата главно от бактериалната флора, съдържаща се нормално в дебелите черва.
Всмукването на хранителните вещества става главно в тънките черва. В дебелото черво се резорбира предимно водата.
Придвижването на хранителната каша става благодарение на перисталтичните и тоничните съкращения на чревната стена. То трае нормално до 24 часа. Двигателната функция на червата се намира под регулаторното влияние както на вегетативната нервна система( вагусът възбужда движенията на червата; симпатикусът ги потиска), така и на централната нервна система.
Червата започват от пилора на стомаха и завършват с ануса. Те представляват тръба с дължина 7-10 метра и се разделят на 3 отдела- 12-пръстно черво, тънко черво и дебело черво.
Дванадесетопръстното черво (duodenum) има подковообразна форма и се състои от горна хоризонтална част (bulbus duodeni), вертикална и долна хоризонтална част. В 12-пръстното черво се изливат изходните канали на черния дроб и задстомашната жлеза.
Тънкото черво в своите 2/3 се нарича jejunum, а останалата част носи названието ileum.
Дебелото черво започва от тънкото в илео-цекалната област в мястото, където се намира Баухиниевата клапа. Дължината му е около 1,25 м. На него се различават следните части- сляпо черво (coecum) с червообразния израстък appendix, възходяща част colon ascendens, трансверзална част colon transversum, низходяща част colon descendens. Между възходящата и трансверзалната част на дебелото черво се намира извивка (flexura coli hepatica), а между трансверзалната и низходящата част стои flexura coli lienalis. Низходящата част преминава в сигмоидното черво (colon sygmoideum). Последното завършва с правото черво (rectum) и анус.
Стената на червата се състои от 3 слоя – лигавица, мускулен слой и сероза.
Лигавицата на тънкото черво е силно нагъната и съдържа множество власинки, като по такъв начин нейната повърхност силно се увеличава. Лигавицата на тънкото черво съдържа множество жлези (Либеркюнови и Брунерови), лимфни възли, нервни окончания.
Серозната обвивка на червата се образува от перитонеума.
Кръвоснабдяването на червата става чрез мезентериалните артерии; правото черво се храни от a. hipogastrica и от хемороидоидалните артерии. Вените, идващи от червата се вливат във вратната вена с изключение на тези, които идват от най-долната част на дебелото черво. Те се вливат в долната празна вена.
Инервацията на червата се осигурява от симпатиковия и блуждаещия нерв и от две автономни сплетения, които се намират в стената им (Ауербахово и Майснерово сплетение).
Червата има три основни функции:
- смилане на храната- в тънките черва под влияние на жлъчния сок, панкреатичните ферменти (трипсин, липаза, диастаза) и на ферментите на червата (ерипсин, ентерокиназа, липаза, малтаза и др.) белтъците се разграждат до аминокиселини; въглехидратите до монозахариди; мастите до мастни киселини и глицерин. В дебелото черво става допълнително смилане на съединителната тъкан и целулозата главно от бактериалната флора, съдържаща се нормално в него;
- всмукване – на хранителни вещества става главно в тънките черва. В дебелото черво се резорбира предимно водата;
- придвижване и изхвърляне на остатъците от храната- хранителната каша се придвижва благодарение на перисталтичните и тоничните съкращения на чревната стена. Нормално то трае до 24 часа. Двигателната функция на червата се намира под регулаторното влияние както на вегетативната нервна система (вагусът възбужда движенията на червата, симпатикусът ги потиска), така и на централната нервна система.