Здравеопазване

Хранителният режим при захарен диабет е не само част от лечението, а и ефективно средство при терапията на заболяването. Диабето-болните трябва да се придържат към следните основни правила в храненето:
- редовно хранене, поне 3 пъти на ден;
- приемане на храни богати на влакнини, поне 20-30 мг на ден с високо съдържание на нишесте – пълнозърнест хляб, фасул, грах и леща. Този вид храна води до незначително повишаване на захарта в кръвта, тъй като влакнините забавят процесите на усвояване на глюкозата;
- ограничаване до минимум напитките и продуктите, които съдържат захар;
- консумиране на колкото се може повече пресни плодове и зеленчуци. От тях осигурявате на организма влакнини и витамини. Не бива да се приемат големи количества сладки плодове(грозде, манго), сухи плодове могат да се хапват, но в малко количество;
- да се следи количеството погълнати мазнини. Само 10 % от калориите, които се поглъщат през деня, трябва да се придобиват от мастни вещества;
- да се ограничат мазнинините от животински произход и да се включат мазнини от растителен произход – олио от рапица, зехтин;
- 2 пъти седмично да се консумира мазна риба – скумрия, сьомга. Сьомгата е богата на мастните полиненаситени киселини омега-3, които имат важна роля за понижаване риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания;
- да се пие алкохол в умерени количества (има свойството да понижава нивото на захар в кръвта под допустимия минимум – 3,3 ммол/л). Ликьора, сладките и полусладките вина са забранени. Допустимите количества алкохол са- концентриран алкохол 50 мл; полусухи и сухи вина 250 мл;
- 1/5 от дневния порцион трябва да съдържа белтъчини- месо, риба, сирене, яйца и соя;
- да се намали употребата на сол – тя води до повишаване на артериалното налягане;
- супите да са по-бистри, без застройка и с повече зеленчуци, отколкото ориз, картофи и фиде.

Изнурителната работа без почивка през работната седмица увеличава значително риска от диабет от 2-ри тип, твърдят нюйоркски учени.
Хората, които спят по-малко от шест часа на денонощие, са по-склонни да развият състояние, предшестващо появата на коварната захарна болест, която вече придобива размерите на световна епидемия. То е известно като намален глюкозен толеранс (НГТ).
Според учените шестгодишното изследване затвърждава отдавна известния в медицината факт – че недоспиването има дълбоко отражение върху здравословното състояние на човека.
Диабет 2 възниква, когато тялото произвежда инсулин, но не използва ефективно хормона, за да редуцира нивата на глюкоза в кръвта. Един от трамплините към това заболяване е НГТ, т.е. когато нивата на кръвната захар са високи, но все още не достатъчно, за да бъде поставена окончателна диагноза „диабет“.
Екипът учени от Университета в Бъфало, Ню Йорк, изследвали група доброволци в продължение на шест години. Те установили, че участниците, които се преуморявали и спели не повече от шест часа на нощ през работната седмица, са 4,65 пъти по-предразположени към НТГ, в сравнение с тези, които имали по-лек режим и спели между шест и осем часа. Роля в тази връзка играят хормоните и състоянието на нервната система.
Липсата на добра нощна почивка води до натрупването на килограми, което е един от факторите за развиване на болестта, обясняват учените.
Има доказателства, че недостатъчният сън буквално „оплесква“ хормоните на апетита, така че ядем повече и „грешните“ неща. Умората пък води до глад за захарни, калорични храни.

Учени от университета Сиракуза в САЩ възнамеряват да патентоват нова лекарствена форма на инсулина- инсулинова дъвка. До сега болните от диабет получават инсулин с помощта на инжекции, а това е свързано с редица неудобства. Ето защо дълги години учените работят върху създаването на по-удобна за пациентите лекарствена форма на инсулина. При опита за създаване на таблетки основните пречки са, че инсулинът лесно се разрушава от ферментите на храносмилателната система и лошо се абсорбира в кръвта.
Робърт Дойл и неговите колеги са открили оригинален начин за разрешаване на проблема. Решили са да използват уникален механизъм за транспортиране на витамин B12 в човешкия организъм. Този витамин се свързва с белтъка хаптокорин, който се секретира от слюнните жлези. В такава форма комплексът е защитен от разрушаване в агресивната среда на стомаха.

Безвкусния диабет се дължи на липса на антидиуретичен хормон поради хипофункция на задния дял на хипофизата. Обикновено заедно с хипофизата има увреждане и на хипоталамуса. Болестните процеси, които водят до поражение и недостатъчна функция на хипоталамо-хипофизната система са разнообразни – тумори, възпалителни процеси, съдови поражения и др. Безвкусния диабет може да настъпи след мозъчни травми и специално след мозъчно сътресение. Често обаче при безвкусния диабет не могат да се открият анатомични изменения в хипоталамуса и хипофизата и тогава се говори за функционална форма на болестта. Липсата на антидиуретичния хормон води до намаляне на реабсорбцията на водата в бъбречните каналчета и до увеличена диуреза. Усиленото излъчване на вода причинява жажда и и пиене на голямо количество вода. Двата основни симптома на болестта са полиурия и полидипсия.

Полиурията се изразява в обилно уриниране. Болните отделят от 3 до 20 и повече литра урина на денонощие. Урината е бледа, с ниско относително тегло. Паталогични елементи в урината не се установяват.

Полидипсията(пиене на много течност) е вторична и в зависимост от полиурията. Болните изпиват по 5-20 литра течности в денонощие и чувстват постоянна неутолима жажда. Лишаването от течности води до тежки смущения – възбуда, ускорение на дишането и пулса, покачване на температурата. Рядко се наблюдават симптоми на притискане на зрителните нерви и на повишаване на вътрешно-черепното налягане – зрителни смущения, главоболие. Болестта трае дълго време и прогнозата по отношение на живота е благоприятна при повечето болни, но оздравяване настъпва много рядко – само в тези случаи, когато се е развил на почвата на остра инфекция или сифилис. Етиологично лечение на безвкусния диабет се провежда в случаите, когато е известен причинният фактор, например антилуетично или антиинфекциозно лечение. В повечето случаи се провежда заместително лечение с антидиуретичен хормон. Тои се прилага във вид на инжекции или на прах, който се смърка с носа и се резорбира от носната лигавица.