Здравеопазване

При снемането на анамнезата на болен с предполагаемо заболяване на задстомашната жлеза трябва да се обърне внимание на нялко симптома. Болката от панкреатичен произход се локализира в епигастриума и се излъчва наляво към лявата ребрена дъга или лявата плешка. Болките могат да имат тъп характер или да бъдат остри и много силни ( при остър панкреатит ). Много силни и постоянни болки в епигастриума с ирадиация към гръбначния стълб се срещат при рак на тялото на задстомашната жлеза. Те се предизвикват от натиска, който туморът упражнява върху слънчевото сплетение. Друг характерен признак на панкреатичните заболявания е диарията. Често се срещат диспептични явления – безапетитие, усилена саливация, метеоризъм, непонасяне на тлъсти храни и др.
При снемане на анамнезата трябва да се установи дали болният не страда от други заболявания, които водят до увреждане на панкреаса, като болести на жлъчния мехур и жлъчните пътища, стомашно-чревни разтройства и др.
Обективното изследване рядко дава типични изменения. Задстомашната жлеза лежи дълбоко в корема и не е достъпна за палпация. В редица случаи при наличие на големи панкреатични кисти или тумори, палпацията може да даде положителни резултати. Панкреатично болните поради честите диарии и лошото усвояване на храната често измършавяват значително. При рак на главата на панкреаса с притискане на жлъчния проток и развитие на жълтеница може да се установи жълто оцветяване на кожата и склерите.
Рентгеновото изследване в някои случаи може да подпомогне диагнозата чрез чрез установяване на сенки, дължащи се на камъни или калцификации в панкреаса. При тумори в главата на панкреаса рентгенологично може да се установи изместване и притискане на съседните органи – стомах, дуоденум, дебело черво. Ценни сведения дава сцинтиграфията на панкреаса.
От значение за диагнозата на заболяванията на задстомашната жлеза са някои лабораторни изследвания:
- изследване на дуоденалния сок – в получения чрез дуоденално сондиране сок се изследват панкреатичните ферменти;
- изследване на панкреатичните ферменти в кръвта и урината. В кръвта се изследва главно диастазата. Нормалните и стойности са 8 – 32 Волгемутови единици. При механична задръжка на панкреатичния сок диастазата постъпва в кръвта, където се открива в повишено количество. В такъв случай тя преминава в по-голямо количество и в урината. Нормалното съдържание на диастазата в урината е 8 – 64 Волгемутови единици;
- изследване на изпражненията – при инсуфициенция на задстомашната жлеза изпражненията стават обилни, със сивкавожълт цвят, имат гнилостна миризма и съдържат голямо количество мазнини. Микроскопски в тях се откриват несмлени мускулни влакна (креаторея) и голямо количество мастни капки (стеаторея).

Панкреасът (задстомашна жлеза) е продълговат орган, разположен хоризонтално в епигастриума на височината на втория лумбален прешлен. Панкреасът лежи между стомаха и задната коремна стена и е разположен ретроперитонеално.
Задстомашната жлеза се състои от три части – глава, тяло и опашка. Има дължина около 15 см, широчина около 6 см и тежи приблизително 80 грама. Цветът и е бледорозов до сивкаворозов, повърхността – дребнозърнеста.
Хистологично в панкреаса се откриват два вида клетъчни елементи:
- епителни клетки – секретират ферменти за храносмилането;
- специални клетки – А, B, C, D, които образуват Лангерхансовите острови и обуславят вътрешната секреция на задстомашната жлеза.
По своето устройство външносекреторният апарат на панкреаса наподобява устройството на слюнчените жлези. Основна морфологична единица представлява жлезният ацинус, който се състои от група клетки, разположени около малък изходен проток. Изходните протоци се съединяват в по-големи канали, които се вливат в главния панкреатичен проток. В около 60%от случаите жлъчният и панкреатичният канал се съединяват преди вливането им в 12-пръстното черво.
Лангерхансовите острови се състоят от B-клетки, които произвеждат инсулина; A- клетки, произвеждащи глюкагон, C и D – клетки, с неточно установена функция.
Функционално се различават външна и вътрешна секреция на задстомашната жлеза.
Продуктът на външната секреция е панкреатичният сок, който по главния проток на задстомашната жлеза постъпва в 12-пръстното черво. За 24 часа се отлъчва 1500-2000 мл панкреатичен сок. Главните му съставни части са ферментите трипсин, диастаза и липаза. Освен това, панкреасът отделя и натриев бикарбонат. Трипсинът се отделя от панкреаса в неактивна форма- трипсиноген. Той се превръща в трипсин под въздействието на чревната ентерокиназа. Трипсинът разгражда белтъците до пептони и аминокиселини.
Под въздействието на диастазата въглехидратите се разграждат до монозахариди.
Липазата разлага неутралните мазнини в мастни киселини и глицерин. Липазата се активира под въздействието жлъчните соли. Натриевият бикарбонат спомага за алкализирането на дуоденалното съдържание.
Външната секреция на задстомашната жлеза се регулира по нервен и хуморален път. Установено е, че дразненето на блуждаещия нерв усилва секрецията на панкреаса. Чрез многобройни изследвания е установен хуморалният механизъм на външната панкреасна секреция. Проникването на солна киселина в 12-пръстното черво предизвиква отделяне на панкреатичен сок. Под нейно влияние в лигавицата на 12-пръстното черво се образува фермента секретин, който по кръвен път стимулира секрецията на панкреаса. Задстомашната жлеза секретира още два фермента:
- липокаин – възпрепятства мастната филтрация в черния дроб;
- креин ( падутин)- има вазодилатативен ефект.