чревна диспепсия

Славея — Mon, 01 Jun 2009 00:46:16 +0000

Чревната диспепсия представлява синдром, най-съществената черта на който е нарушението на чревното храносмилане от функционален характер. Чревна диспепция може да се срещне обаче и при редица органични заболявания.
Основно значение за развитието на чревната диспепция има нарушението на дейността на бактериалната флора на червата. При здравия човек в тънкото черво почти не се съдържа бактериална флора, поради което в него няма процеси на ферментация и гниене. Тези процеси се осъществяват в дебелите черва благодарение на бактериалната флора, която нормално съществува там. При смущение на секрецията на стомашния сок, в отделянето на жлъчния и панкреатичния сок, както и при нарушение на секреторната или двигателната функция на червата се създават условия за поселване на чревната флора от дебелите в тънките черва. Така в тънките черва се развиват патологични процеси на ферментация и гниене.
За възникването на чревна диспепция играят роля и съставът на храната, рефлекторните влияния от други коремни органи (стомах, жлъчен мехур), продължителна употреба на някои лекарства (антибиотици, сулфонамиди), които създават дисбактериоза, интоксикации и др.
Различават се следните форми на чревна диспепция:
- ферментативна диспепция – създава се от прекомерна употреба на въглехидратни храни – боб, зеле, плодове, поради което в червата се образува ацидофилна микробна флора. Съществена роля в патогенезата на това разтройство играе понижената секреция на стомаха, на задстомашната жлеза, вероятно и на тънкото черво, в резултат на което се нарушава процесът на разграждането на въглехидратите. Вследствие на усилена ферментация се причинява усилване на перисталтиката на червата и диария.
Основни симптоми на ферментивната диспепция са подуването на корема с отделяне на голямо количество газове и диария с изхождане на кашави или течни изпражнения с кисела миризма. Болки в корема обикновено липсват. Изпражненията са със светложълт цвят, съдържат мехурчета от газ, дават кисела реакция, слуз липсва. Микроскопски се откриват в голямо количество скорбелни зрънца и йодофилни бактерии. Протичането е остро или хронично. Общото състояние на болните се запазва добро. При неспазване на диета и обострен вървеж може да се получи възпаление на червата. Лечението се състои в ограничаване на богатите на целулоза храни. Медикаментозно добро действие имат калциевият карбонат, бисмутовите соли и др.;
- гнилостна диспепсия – получава се при ненормалното разграждане на белтъците в тънките черва. Тя може да възникне при приемането на голямо количество трудно смилаеми месни храни или след употреба на непресни белтъчни храни. Голямо значение за развитието на този вид диспепсия е липсата на ферментите пепсин и трипсин, поради липсваща или намалена секреция на стомаха и панкреаса. Липсата на бактерицидното действие на солната киселина е причина за размножаването на микробна флора в тънкото черво. В резултат на ненормалното разграждане на белтъците настъпват процеси на гниене в червата, при което се образуват индол, скатол и други продукти на гниенето, които дразнят чревната стена и предизвикват диария. Частичното всмукване на тези продукти води до интоксикация.
Болните се оплакват от понижен апетит, лесна уморяемост, тежест и подуване на корема след нахранване и диария. Изпражненията са обилни, тъмнооцветени, имат гнилостна неприятна миризма. Реакцията им е алкална. При микроскопско изследване се откриват голямо количество несмлени мускулни влакна (креаторея). Протичането и прогнозата при гнилостната диспепсия са по-малко благоприятни, отколкото при ферментативната. При дълго траене на процеса болните отслабват, трудоспособността им намаля.
При лечение на гнилостната диспепсия се ограничават белтъците в храната. Същевременно трябва да се ограничат и богатите на целулоза въглехидратни храни, които дразнят червата и причиняват усилена секреция. Дават се пепсин, солна киселина, панкреатин и др.;
- мастна диспепсия – среща се рядко. Наблюдава се при употреба на голямо количество мазнини и при недостатъчност на панкреатичната функция. При запушване на жлъчните пътища и липса на жлъчен сок в червата също се създават условия за развитието на тази диспепсия. Клиничната картина се характеризира с диария, подуване на корема, отслабване. Изпражненията са светли, с неутрална или алкална реакция. Съдържат в голямо количество неутрални мазнини и мастни сапуни.
Лечението и прогнозата на мастната диспепсия се определят от състоянието на панкреаса и черния дроб. Задължително се ограничават мазнините в храната. Дават се калциеви соли.

Здравеопазване » дисбактериоза

чревна диспепсия