Когато душата започва да се преражда в своите физически въплащения, тя е наясно,че никой не определя края на житейския и път.

Във Вселената всяко прераждане е свързано с възможност да се обогатим с нови знания, за които сме дорасли или които не сме успели да получим в предишното си въплащение. Нашето физическо тяло е само средството, дрехата, чрез която душата трупа опит в своя безкраен живот.
След като душата е осъзнала задачите, които има да изпълнява в следващото си въплъщение – тя е готова да изживее дълъг и пълноценен живот, а не само кратък миг на неясен престой във физическото си тяло.
Ранната смърт(веднага след раждането) се корени в неспазена забрана за брак на родителите. Причината може да е и погрешното въплъщение на душата- осъзнаване, че няма да изпълни мисията си.
Всеки човек идва в поредното си прераждане със своята мисия. Ако въплъщението е в съзвучие със законите на кармата, душата изживява един дълъг (колкото си поиска) живот в своето физическо тяло. Деня на смъртта определяме сами – защото не ни се живее. Причините са, че или не сме в състояние да се борим с трудностите, или сме изпълнили успешно житейската си мисия и очакваме ново прераждане. Човек живее толкова, колкото му е необходимо и умира, когато се съгласи.
Денят на смъртта не може да се предвиди, изчисли или прогнозира. Всеки опит за неговото определяне е създаване на мисъл-форма и предизвикване на преждевременна и насилствена смърт.
Евтаназията утежнява кармата. Тя увеличава броя на преражданията на човека, съзнателно избрал пътя да бъде умъртвен, за да си спести безсмислието на едно обречено бъдеще. Ако лекар е предизвикал смъртта на пациент, следвайки собствените си разбирания за хуманност( жал, осъзната невъзможност за излекуване на болния) – то последиците, които ще понесе, ще бъдат свързани с кармичното наказание, че без право е променил съдбовния път на друг човек. Ако на лекаря е заплатено за да прекрати живота на неизлечимо болния – кармичните му задължения се утежняват, все едно,че е предизвикал насилствена смърт.