Здравеопазване

Крупозната (лобарна, фибринозна) пневмония представлява остро инфекциозно заболяване на белите дробове, характеризиращо се с възпаление на един или повече лоба на белия дроб(от там названието лобарна), с наличие на фибрин в ексудата(оттук фибринозна).
Най-честите причинители на крупозната пневмония са пневмококите, но има случаи, при които причинители са други микроорганизми. Причината е голямата чувствителност на пневмококите към сулфонамиди и антибиотици, които явно са изменили техните качества.
Инфекцията достига до белия дроб главно по аерогенен път – чрез вдишвания въздух. Въпреки, че е инфекциозна болест, пневмонията не е заразна. В гърлената и устната кухина на много хора се намират пневмококи, без да причиняват заболяване. За да се получи възпаление на белия дроб, необходими са редица предразполагащи фактори. Такъв фактор на първо място е простудата. Охлаждането на организма води до разтройство в кръвообръщението на лигавиците както на носно-гърлената кухина, така и на белия дроб. След първоначалната вазоконстрикция кръвоносните съдове под действието на студа се дилатират, получава се забавяне на кръвния ток, намаляване на фагоцитарната способност на левкоцитите. Тези условия благоприятстват размножаването на микроорганизмите и повишаването на тяхната вирулентност. Не случайно пневмонията се среща по-често през хладните месеци на годината.
Други предразполагащи фактори са преумората, недохранването, алкохолът, които намалят защитните сили на организма.
Има схващане за алергичния характер на възпалението при пневмонията. Според това схващане организмът се сензибилизира спрямо пневмококите и специално спрямо съдържащите се в капсулата им полизахариди. Определена роля за развитието на пневмонията играе нервната система. При експеримент, прерязването на симпатиковия или парасимпатиковия нерв води до развитието на пневмония. В същия смисъл говорят клиничните наблюдения за честите пневмонии при болни с мозъчен инсулт. Вирулентните пневмококи десцендират от гърлото и достигат белодробните алвеоли, където причиняват възпаление. Крупозната пневмония не оставя след себе си имунитет, а напротив – склонност към повторение.
Различават се четери стадия на крупозната пневмония:
- стадий на хиперемия – засегнатият лоб е хиперемиран, капилярите са раширени, в алвеолите има малко количество серо-фибринозна течност;
- стадий на червена хепатизация – алвеолите са изпълнени с ексудат, който съдържа фибрин и еритроцити. Белият дроб е червен на цвят, тежък и плътен(като хепар);
- стадий на сива хепатизация – в алвеолите нахлуват голямо количество левкоцити, поради което цветът на засегнатия лоб става сив. Увеличава се и количеството на фибрина;
- стадий на разнасяне – става резорбция на ексудата, намаляване на хиперемията и постепенно възстановяване на нормалното състояние на белия дроб.
Възпалителния процес може да засегне цял лоб или само един или няколко сегмента от него. Може обаче да се разпространи в два или три лоба. Най-често се засягат долните белодробни лобове, след това средният десен и много по-рядко горните лобове.
Крупозната пневмония е заболяване предимно на средната възраст. Мъжете боледуват по-често от жените. Болестта има характерно начало – започва остро, внезапно, с разтрисане. За кратко време температурата се покачва значително, като достига 39-40 градуса. Заедно с това болните се оплакват от бодежи в едната гръдна половина – дължи се на реактивното възпаление на плеврата. Бодежите се усилват при дълбоко дишане и кашлица. Кашлицата в началото е суха, по-късно се отделят малко количество лепкави(съдържащи фибрин) и ръждиво оцветени(поради съдържащите се еритроцити) храчки. Наред с това се появяват симптоми на обща интоксикация – главоболие, липса на апетит, жажда, безсъние. Състоянието на болния е тежко и той ляга на легло. В следващите дни температурата се задържа висока с малки денонощни колебания. Дишането е ускорено и повърхностно. По устата и носа се появява херпес.
При обективното изследване се установява: лицето на болния е зачервено, тургесцентно, устните са сухи, езикът е обложен. Физическото изследване на белите дробове дава различни изменения съответно на развитието на процеса. В първите 1-2 дни, съответствуващи на стадия на хиперемията, при оглед се установява изоставане на едната гръдна половина при дълбоко дишане. Гласният фремитус е нормален или леко усилен. При перкусия се установява притъпено тимпаничен тон. Дишането е отслабено везикуларно, придружено с крепитации. Крепитациите се дължат на слепването на стените на алвеолите от съдържащия се в тях малко количество ексудат и разлепването им при вдишване.
Рентгеновото изследване на белия дроб показва плътно, хомогенно засенчване на един лоб или на част от него. За крупозната пневмония е характерно увеличението на левкоцитите в кръвта до 15- 20 000 в куб.мм. РУЕ е значително ускорена. Количеството на урината е намалено, а отностителното и тегло е увеличено. Често в урината се откриват белтък и повишено съдържание на уробилин. Сърдечната дейност е ускорена. Пулсът също е ускорен, мек; кръвното налягане е понижено. Често се наблюдават нервни прояви – безсъние, възбуда или отпадналост, понякога делири.
В типично протичащите случаи, нелекуваната крупозна пневмония трае 7-9 или 11 дни, след което температурата спада критично с изпотяване и състоянието на болния се подобрява бързо. В хода на болестта обаче могат да настъпят редица усложнения:
- плеврит – реактивното фибринозно възпаление на плеврата е почти редовно явление при пневмонията. В някои случаи обаче се получават ексудативни плеврити – гнойни или негнойни. В такъв случай температурата трае дълго време и се установяват признаците на плеврита;
- белодробен абцес – инфилтратът не се резорбира, а нагноява. Температурата се задържа, появяват се втрисания, гнойни храчки и др. Това усложнение се е срещало често в миналото, но сега е значително по-рядко;
- сърдечно-съдови усложнения – пневмонията е болест на белите дробове, но опасността е в сърцето. Бактериалните токсини могат да увредят миокарда, като се развива остър миокардит. Могат да се засегнат и вазомоторните центрове, в резултат на което се получава периферна съдова слабост. Сърдечно-съдовите усложнения са най-честата причина за смъртния изход на крупозната пневмония.
Могат да се развият перитонит, перикардит, менгит, сепсис и други тежки усложнения.
При съвременото лечение със сулфонамиди и антибиотици протичането на крупозната пневмония е значително променено. Със започването на лечението температурата спада в течение на 1-2 дни и състоянието на болните се подобрява, въпреки че инфилтратът остава и се резорбира по-късно. През време на боледуването и известно време след това трудоспособността е загубена.

Перитонеумът (коремница) има голяма повърхност (1,7 – 1,8 кв.м), която е почти колкото повърхността на тялото. Различават се париетален и висцерален лист на перитонеума. Висцералният лист обвива всички коремни органи. Нормално между двата листа на коремницата има съвсем малко количество серозна течност. Заболяванията на перитонеума са главно възпалителни и се наричат перитонити.
Острият дифузен перитонит най-често представлява усложнение на различни заболявания на коремните органи – гноен апендицит, перфорирала язва на стомаха или 12-пръстника, гнойно възпаление на жлъчния мехур и др. Причинители на възпалението са колибактерии, стрептококи, ентерококи, пневмококи и др. Рядко може да се срещне аспетично възпаление на перитонеума, причинено от излив в коремната кухина на жлъчен или панкреатичен сок. Възможно е инфектирането на коремницата и по хематогенен път при сепсис, пневмония, ангина. Остър перитонит може да настъпи и при нараняване на коремната стена.
Острият перитонит се развива бързо. Висцералният и периеталният перитонеум са хиперемични, оточни. Повърхността им е мътна и покрита с фибринозни налепи. На места се виждат точковидни кръвоизливи. В перитонеалната кухина се събира ексудат, който има различен характер – серозен, серо-фибринозен, гноен, хеморагичен. Болните усещат силни болки в корема. Болката има постоянен характер и се засилва при натиск и движение. При перфоративния перитонит болката е много силна и има пробождащ характер – кинжална болка. Едновременно с това се явяват хълцане, гадене и повръщане. Вследствие на паразета на червата болните не изпускат газове и дефекацията спира. Температурата се повишава, като може да достигне много високи стойности.
При обективното изследване се установява бледа кожа, покрита със студена лепкава пот. Чертите на лицето са изострени. Коремът е опънат и твърд – мускулна защита. В следващите дни, когато в коремната кухина се набере ексудат, се установява притъпление в хълбочните области. Дишането е ускорено. Сърдечната дейност и пулсът са ускорени. Кръвното налягане е ниско. В кръвта се установява левкоцитоза, която може да достигне 15 000- 20 000 и повече. РУЕ е ускорена.
Ако не се направи своевременно операция, общото състояние на болния бързо се влошава. Езикът става сух, обложен, болните изпитват силна жажда, повръщанията се засилват, сърдечно-съдовата недостатъчност нараства и настъпва смърт за няколко дни.
Прогнозата на острия дифузен перитонит е много сериозна. Смъртността е голяма. Лечението е хирургическо. В днешно време благодарение на антибиотичното лечение и ранното оперативно вмешателство прогнозата е значително по-добра.
Профилактиката се състои в своевременно и системно лечение на всички гнойни възпаления на коремните органи.