Във Великобритания започват изпитания на силиконова матка. Тя ще поеме ембриони, получени с оплождане инвитро за да бъдат отгледани в по-естествени условия през първите дни.
Целта на новата техника е да осигури по-здрави ембриони и да намали необходимостта за вземане на толкова много яйцеклетки от жените, които не могат да забременеят.
При стандартната процедура инвитро, яйцеклетките се оплождат в лаборатория и се развиват в инкубатор 2-5 дни. Най-здравите от тях се прехвърлят в матката.
Новото устройство позволява ембрионите, създадени в епруветка, да се инкубират в перфориран силиконов контейнер, който се поставя в матката на майката. След няколко дни капсулата се изважда и се избират ембриони за имплантиране. Новото устройство осигурява по-естествена среда.
Съществува голям интерес към разработването на нови методи за производство на по-качествени ембриони. Така ще отпадне необходимостта да се имплантират няколко ембриона в матката с надежда да оцелее поне един.
Силиконовата капсула е дълга 5 мм и широка под 1 мм. Тя има 350 перфорации по около 40 микрона. След поставянето на ембрионите в нея, краищата и се затварят и контейнерът се свързва с гъвкава жица, която улеснява изваждането.
Устройството е създадено от швейцарската компания Анекова. До сега то е изпитано в Белгия в малък мащаб. В британските изпитания ще участват 40 жени на възраст до 37 години.
Въз основа на опити правени с животни се приема, че оплождането става в първите часове след овулацията. Понеже жената овулира приблизително около 14 ден преди първия ден на следващата менструация, съгласно теорията на Ogino и Knaus оплождането може да настъпи между 11-я и 17-я ден при 28 дневен цикъл. В такъв случай половите сношения, от които може да се очаква забременяване, трябва да станат на 12-я, 13-я, 14-я, 15-я и 16-я ден от цикъла. Ако обаче жената има по-кратък цикъл, например 21-дневен цикъл, овулацията ще стане пак 14 дни преди 1-я ден на следващата менструация или около 7 ден от цикъла. След многобройни опити с животни и наблюденията при извънматочно забременяване се приема, че срещата между сперматозоидите и яйцето става в ampulla tubae и именно там става оплождането. Само 1 сперматозоид прониква в яйцеклетката и я опложда. Останалите загиват. Оплождащият сперматозоид прониква през zona pellucida в протоплазмата на яйцеклетката. Главичката му набъбва, приближава се до ядрото на яйцеклетката и се слива с него. Шийката и опашката се сливат с протоплазмата на яйцеклетката и се разтапят в нея. В този момент се образува спермовиумът- резултат от сливането на сперматозоида с яйцеклетката. Спермовиумът започва да се развива усилено, а също така да се придвижва от мястото на оплождането към маточната кухина. Спермовиумът не е в състояние да извършва активни движения и транспортирането му се дължи на перисталтиката на тръбата и на движението на ресничестия епител. Приема се, че придвижването на оплоденото яйце трае 8-11 дни , и че до момента на имплантацията то не оказва никакво влияние върху матката. Сегментацията на оплоденото яйце започва веднага след оплождането и се осъществява чрез кариокинетично делене. Оплоденото яйце най-напред се дели на 2 клетки, после всяка от тях се дели пак на 2 и т.н., докато зародишът се оформи като купчина от клетки. Получените клетки се наричат бластомери или зародишеви части. Първите бластомери са най-големи. Колкото повече се делят бластомерите и колкото повече се увеличава броят им , толкова големината им намаля и те се приближават до обикновените по големина човешки клетки. Първите деления стават, без да се разкъсва zona pellucida, докато зародишът се придвижва през тръбата към кухината на матката. Този стадий се нарича morula- черничев плод. Тогава зародишът е по-голям от зрялата яйцеклетка. Клетките на morula оформят външния граничен слой на зародиша. В последствие се появява течност, която избутва клетките на ембриобласта към единия полюс на яйцето. По този начин ембрионът добива вид на мехурче. Най-отвън то е покрито с трофобласта и пълно с течност, а в единия му полюс са струпани клетки на зародишевия възел. Този стадий се нарича blastula – мехурче. Следващият етап от развитието е gastrula или гаструлация, при който вече става оформянето на зародишевите пластове. Приблизително в този стадий яйцето достига до маточната кухина. Чак тогава се разкъсва zona pellucida и зародишът започва да нараства по-силно и външната повърхност на зародиша се заема от трофобласта. През това време маточната мукоза се намира в края на секреционната фаза – в предменструално набъбване. Трофобластът съдържа протеолитични ферменти, които разтапят набъбналия ендометриум и зародишът постепенно потъва в него. Лигавицата се затваря отново над влязлото яйце, като на имплантационното място остава една запушалка от фибрин. От момента на имплантацията лигавицата на матката претърпява значителни промени.