Ехинококът на белия дроб заема второ място по честота след този на черния дроб. Боледуват по-често хора, които имат контакт с кучета.
Ехинококовата тения живее в червата на кучетата. Яйцата и (онкосфери) се изхвърлят чрез изпражненията. Човек се заразява при контакт с кучета или консумиране на замърсени хранителни или питейни продукти. Под влияние на стомашния сок обвивката на яйцата се разтваря и ембрионите попадат чрез порталната вена в черния дроб, а от там част от тях през сърцето достигат до белия дроб, където се развива ехинококовата киста.
Ехинококовата киста се локализира най-често в десния долен лоб на белия дроб. Големината и варира от 1-2 см до детска глава. Формата и е кръгла. Състои се от външна и вътрешна обвивка. Вътрешната обвивка образува нови дъщерни мехури. Кухината на кистата е изпълнена с бистра течност, съдържаща натриев хлорид и янтарна киселина.
Болестта протича дълго време безсимптомно. При значително нарастване на кистата се появяват кашлица, бодежи в гърдите, понякога задух. При физическо изследване на гръдния кош се установява притъпление с кръгла форма и отслабено дишане на мястото на притъплението- локализирани най-често в дясната белодробна основа. При рентгеново изследване се вижда сянка с кръгла форма и резки граници. В кръвта се установява еозинофилия – израз на алергична реакция на организма спрямо паразита.
При по-нататъшно развитие на болестта може да се получи пробив на ехинококовата киста в бронхите. Тогава болния отхрачва бистра солена течност, в която има мембрани от дъщерни мехури. В други случаи съдържанието на кистата се инфектира и нагноява. Тогава се получава картината на белодробен абцес – висока температура, гнойни храчки, тежко общо състояние.
Болестта трае много години. Може да настъпи излекуване при пробив на кистата или при смърт на паразита. При нагнояване на кистата, болният може да умре.
Лечението е хирургическо. Профилактиката се състои в саниране на кучетата, хигиена на ръцете и добро измиване на зеленчуците и плодовете.
Слузестата колика е своеобразно заболяване, характеризиращо се с пристъпни болки по хода на дебелото черво, придружени с отделяне на голямо количество слуз в изпражненията. Счита се, че слузестата колика е функционално заболяване на червата или по-точно тя представлява секреторно-моторна невроза на червата.
Слузестата колика се среща по-често при жени с неустойчива нервно-ендокринна система. Зависимостта на отделните пристъпи от психични напрежения, преумора и др. говори за участието и на централната нервна система в патогенезата на заболяването.
Болките се обясняват с хипертонус на парасимпатикуса, който предизвиква спазми на чревната мускулатура. В някои случаи слузестата колика се причинява от определени хранителни алергени (мляко, яйца, риба и др.), което говори за алергичния характер на заболяването. То протича с внезапно настъпващи пристъпи от силни болки в корема, придружени с отделяне на значително количество слуз под форма на ленти или тръбовидни отливки от червата. Пристъпите се появяват често след психични напрежения или поемане на определени храни. Те имат различна продължителност и сила. Понякога преминават след няколко минути, в други случаи могат да траят с часове, дори и с дни. При обективното изследване във време на пристъпа се напипва спастично свитото и болезнено дебело черво, главно в ляво (сигмоидната и низходящата част). Установяват се и метеоризъм и куркания. При микроскопско изследване на слузта се намират еозинофилни клетки и Шарко-Лайденови кристали. В кръвта също може да има еозинофилия. Рентгеновото изследване установява спазъм на дебелото черво.
Извън пристъпите болните обикновено страдат от запек от спастичен тип – имат кози изпражнения. Освен това се установяват симптоми на нервно-вегетативна лабилност, лош сън и др. Протичането е дълготрайно, с периоди на подобрения и влошавания. Прогнозата е благоприятна. При чести пристъпи обаче може да се развие възпаление на дебелото черво, което трудно се поддава на лечение.
По време на коликата се поставя топло на корема и се дават спазмолитични лекарства. Извън пристъпите се препоръчва психотерапия, приемане на лекарства, които успокояват нервната система, дезалергизиращи средства, балнеолечение и др. Когато се открие, че причинна роля играе някой хранителен алерген- той се изключва от храната.