Здравеопазване

Яйчникът е чифтен орган, разположен върху страничната стена на малкия таз в специална ямка. Големината и формата му се изменят с възрастта и зависят от функционалното състояние на органа. Средните размери са – тегло 6-8 гр., дължина 3-4 см., ширина 1,5-2 см., дебелина 1-1,5 см. По правило десният яйчник е малко по-голям и по-тежък от левия.
Яйчникът притежава два полюса – единият е насочен към тялото на матката, а другият е насочен нагоре към края на маточната тръба.
Яйчникът е покрит от един слой кубични клетки наречени герминативен епител. От тях по време на вътреутробното развитие се образуват първичните яйчникови фоликули -при раждането са около 400 000. От тези фоликули само малък брой се развиват и достигат пълна зрялост – около един на хиляда. През време на активния полов живот на жената (от пубертета до менопаузата) узряват по 13 фоликула годишно, останалите фоликули претърпяват обратно развитие и дегенерация.
В зрелия яйчник се намират фоликули в различен стадий на узряване – наричат се Граафови фоликули. На всеки 28 дни един от тези фоликули достига пълна зрелост и освобождава една зряла яйцеклетка , способна за оплождане.
Разкъсването на зрелия фоликул и изхвърлянето на зрялата яйцеклетка се нарича овулация.
Оплождането на освободената яйцеклетка става в маточната тръба. Смята се, че тя запазва способността си към оплождане в продължение на не повече от 24 часа след овулацията, но по всяка вероятност този срок е значително по-малък. Оплодената яйцеклетка достига матката след 3 дни и се имплантира напълно в нейната лигавица след още 3 дни. В случай на неоплождане тя дегенерира и се разпада.
Оплождането се извършва в една от маточните тръби (в зависимост от това кой яйчник е произвел яйцеклетката) и само от един сперматозоид – най-активния.
Жълтото тяло се развива на мястото на пукнатия Граафов фоликул и, ако яйцеклетката бъде оплодена, продължава да се развива и да произвежда хормона прогестерон по време на бременността.
В случай, че освободената от яйчника яйцеклетка не бъде оплодена , жълтото тяло се развива до края на първата седмица след овулацията – тогава се нарича менструално жълто тяло.
Основните хормони, секретирани от яйчника, са естрогените и гестагените (прогестеронът).
Нивото на яйчниковите хормони не е постоянно и показва колебания, зависещи от цикличната хормонална секреция на яйчниковите клетки в хода на развитието и регресията на фоликулите.
Естрогените определят развитието на първичните и появата на вторичните полови белези у жената през време на пубертета. Редица промени в женските гениталии и организма по време на кварталния цикъл също зависят от нивото на естрогените в кръвта. Под действието на естрогените, гениталиите (матка, маточни тръби, влагалище, вулва) у момичетата достигат развитие и размери, характерни за продуктивната възраст. Подчертан е техният ефект върху матката, чиято мускулна маса и възбудимост се увеличава. Това действие е особено важно към края на бременността, във връзка с акта на раждане на плода.
Естрогените имат значение за стимулиране растежа на млечните жлези и подготовката им за лактация (производство на майчина кърма).
Основното действие на прогестерона е подготовката на маточната лигавица (ендометриум) и на маточната мускулатура за имплантацията на оплодената яйцеклетка. Същевременно той понижава възбудимостта на маточната мускулатура и с това предотвратява опасността от преждевременно изхвърляне на плода. Прогестеронът симулира развитието на алвеолите в млечните жлези, като последните увеличават размера си.
Под въздействието на прогестерона в организма се образува повече топлина, с което се обяснява наблюдаваното умерено повишаване на базалната телесна температура след овулацията.

Настъпването и протичането на климактериума е свързано с наследствено-конституционални особености, соционално-поведенчески фактори и намесата на човека. Шансът на дъщерите да наследят от майките си времето на настъпване на менопаузата надхвърля 50%, а близначките при сродни условия на живот, достигат менопаузата на една и съща възраст. При пушачките, броя на изпушените цигари определя ранната менопауза. С една година по-рано настъпва менопаузата при пушещите над 20 цигари дневно, с две години по-рано при тези, които пушат по 2 кутии цигари .
Всяка година 50-60 000 българки преминават прага на спонтанната менопауза. Други около 4 000 я получават по изкуствен начин(хирургична менопауза), най-често вследствие на гинекологични операции или онкологично лечение. Между 1-5 % навлизат в климактериума преди 40 годишна възраст- неблагоприятно биологично явление, което наричаме преждевременен климактериум.
Хирургичната менопауза възниква след оперативно отстраняване на яйчниците при гинекологични заболявания при полово зряла жена. Симптомите възникват 2-3 седмици след операцията остро и са по-силно изразени.
Краткосрочните симптоми са пременопаузалните(функционални) маточни кръвотечения, нервно-вегетативните оплаквания и нервно-психичните смущения. Най-често са проявени невро-вегетативните(топли вълни)- срещат се при около 80% от жените с максимална продължителност до 5 години.
При средносрочните изяви измененията са предимно в пикочно-половата система. Изразяват се в атрофични промени с различна клинична картина. Кожата също реагира. Всяка година постменопаузалната жена губи 2% от колагена си поради липсата на естрогени.
Към дългосрочните последствия са остеопорозата и дължащите се на нея остеопоротични фрактури. Поради липсата на протективните хормони(естрогени) настъпват неблагоприятни изменения в мастната обмяна с краен резултат атеросклеротични процеси и сърдечно-съдови заболявания.Възникват сериозни здравни последствия- хипертония, затлъстяване. Като най-дългосрочно последствие на естрогенен дефицит след менопаузата е болестта на Алцхаймер.
Днес терапевтичната ефективност на хормоналното лечение при патологичния климактериум е извън всякакво съмнение. Принципите са прости- замества се функцията на яйчниците.
През климактериума се използват само естествени хормони- естрогени. Когато жената не е оперирана, заедно с естрогените се прилагат и гестагени за профилактика на ендометриума.
След хирургична менопауза, ако са отстранени матката и яйчниците, могат да се използват само естрогенни препарати. Съществуват няколко възможности за приложение на хормоните- чрез таблетки, пластири, гелове, импланти. Всеки метод има своите преимущества и недостатъци.
Противопоказанията на хормонално-заместващата терапия са неизяснено генитално кървене, тежки чернодробни заболявания, острите тромбоемболични състояния и венозните тромбози, както и някои хормоналнозависими тумори(млечната жлеза) или на ендометриума.
Всички жени, които нямат тези контраиндикации и имат климактерични смущения, биха могли да провеждат хормонозаместителната профилактика.
Положителният ефект на хормоналното заместване е многостранен върху различни органи и системи, притежаващи съответните хормонални рецептори. При жените в пременопауза, хормоните регулират менструалния цикъл и предпазват от тежки кръвотечения. След менопаузата те ликвидират невро-вегетативните и невро-психичните прояви, изчезват атрофичните промени в уро-гениталната система, задържа се стареенето на кожата. Изключително ценен е ефектът на хормоналното заместване в профилактиката на остеопорозата и тежките фрактури. С него за една година може да се повиши костната плътност с повече от 2% и да се намалее фрактурния риск. Навременното започване на заместването довежда до подобряване на мастната обмяна, което е свързано с профилактика на сърдечно-съдовите заболявания. Хормоналната профилактика довежда до запазване на здравето и значимо повишаване качеството на живот. Добрият стандарт на живот не включва само повече години живот, но и повече живот в годините.