Ендемичната гуша е заболяване, при което всред населението в определени географски райони се наблюдава увеличение на щитовидната жлеза. У нас ендемична гуша се среща предимно в планинските места. Жените боледуват по-често, отколкото мъжете.
Най-разпространеното схващане за етиологията на ендемичната гуша е, че болестта се дължи на йоден недоимък в храната и водата. Предполага се, че в областите с ендемична гуша водата и почвата не съдържат достатъчно йод. Дневната нужда от йод е около 100-200 мкг. Тъй като йодът е необходим за синтезата на хормоните на щитовидната жлеза, при дифицита му хормонообразуването се нарушава. Намалената продукция на тиреоидните хормони води до стимулиране на производството на тиреотропния хормон на хипофизата с последваща хиперплазия на щитовидната жлеза. При продължителен йоден недоимък настъпват дифузни дегенеративни изменения в жлезата. През време на пубертета, бременността и кърменето нуждите от йод са повишени и недоимъкът му тогава се чувства най-осезателно.
Лошите битови условия и недостатъчното хранене способстват за развитието на болестта. Поради тези причини не цялото население в ендемичната област боледува от гуша, а главно бедното население. Някои учени отдават значение на т.нар. струмигенни храни – зеле, моркови и др.
Различават се следните основни вида гуша :
- дифузна форма – щитовидната жлеза е равномерно хиперплазирана;
- нодозна форма – установяват се един или няколко възли, ограничени с капсула;
- смесена форма – характеризира се с разрастване на паренхима и същевременно наличие на възли.
Най-важният симптом на болестта е увеличението на щитовидната жлеза. Според големината си струмите се разделят на 5 степени:
- 1 – 2-ра степен – жлезата се опипва и вижда при преглъщане;
- 3-та степен – жлезата се опипва и вижда и при спокойно положение;
- 4-та степен – щитовидната жлеза е значително увеличена;
- 5-та степен – жлезата има огромни размери.
Консистенцията на жлезата може да бъде мека, плътно-еластична или твърда. Малките или умерено увеличените жлези не причиняват особени оплаквания. При големите гуши могат да се наблюдават симптоми на притискане на трахеята и ларинкса – задух, суха кашлица, пресипнал глас. Понякога по време на сън могат да настъпят тежки разтройства в дишането, заплашващи живота. При ретростериална локализация на струмата симптомите на притискането на трахеята са изразени по-силно. Могат да се наблюдават разтройства в гълтането поради притискане на хранопровода.
Вследствие притискането на югуларните вени, често вените на шията и на горната част на гръдния кош са разширени. При големите гуши се наблюдава хипертрофия и разширение на дясното сърце в резултат на застоя в белодробното кръвообръщение.
Функцията на щитовидната жлеза може да бъде нормална, повишена или понижена. При гушите с нормална функция (еутиреоидна струма), болните нямат особени смущения. Основната обмяна е нормална. По-рядко се срещат случаи с явления на хипертиреоидизъм – тахикардия, тремор, нервна възбуда. При хипотиреоидизъм се наблюдава вялост, апатия, суха кожа, брадикардия.
Една от тежките прояви на ендемичната гуша е кретенизъм. Кретените показват изоставане във физическото и психическото развитие. Умствените способности при кретенизъм варират в широки граници- от незначително ограничение до пълна идиотия. Обикновено има повече или по-малко изразено увеличение на щитовидната жлеза.
При повечето от болните ендемичната гуша протича благоприятно в течение на много години. Много големите по размер гуши причиняват компресия на съседните органи. Рядко може да настъпи злокачествено израждане на гушата.
Големите гуши, както и гушите които причиняват компресия подлежат на хирургическо лечение. При малките гуши се прилага лечение с йод.
Профилактиката се състои в подобряване на социално-битовите условия на живот и хранене, приемане на йодирана сол и др.
авг 20