Ехинококът на белия дроб заема второ място по честота след този на черния дроб. Боледуват по-често хора, които имат контакт с кучета.
Ехинококовата тения живее в червата на кучетата. Яйцата и (онкосфери) се изхвърлят чрез изпражненията. Човек се заразява при контакт с кучета или консумиране на замърсени хранителни или питейни продукти. Под влияние на стомашния сок обвивката на яйцата се разтваря и ембрионите попадат чрез порталната вена в черния дроб, а от там част от тях през сърцето достигат до белия дроб, където се развива ехинококовата киста.
Ехинококовата киста се локализира най-често в десния долен лоб на белия дроб. Големината и варира от 1-2 см до детска глава. Формата и е кръгла. Състои се от външна и вътрешна обвивка. Вътрешната обвивка образува нови дъщерни мехури. Кухината на кистата е изпълнена с бистра течност, съдържаща натриев хлорид и янтарна киселина.
Болестта протича дълго време безсимптомно. При значително нарастване на кистата се появяват кашлица, бодежи в гърдите, понякога задух. При физическо изследване на гръдния кош се установява притъпление с кръгла форма и отслабено дишане на мястото на притъплението- локализирани най-често в дясната белодробна основа. При рентгеново изследване се вижда сянка с кръгла форма и резки граници. В кръвта се установява еозинофилия – израз на алергична реакция на организма спрямо паразита.
При по-нататъшно развитие на болестта може да се получи пробив на ехинококовата киста в бронхите. Тогава болния отхрачва бистра солена течност, в която има мембрани от дъщерни мехури. В други случаи съдържанието на кистата се инфектира и нагноява. Тогава се получава картината на белодробен абцес – висока температура, гнойни храчки, тежко общо състояние.
Болестта трае много години. Може да настъпи излекуване при пробив на кистата или при смърт на паразита. При нагнояване на кистата, болният може да умре.
Лечението е хирургическо. Профилактиката се състои в саниране на кучетата, хигиена на ръцете и добро измиване на зеленчуците и плодовете.
авг 04