„ Използвай всичките си таланти – и най-добрите, и най-скромните. Горите щяха да бъдат много тихи, ако ги огласяха само птиците, които умеят да пеят най-добре.” – Хенри Ван Дайк
За разбирането на човешкото поведение има само една истина – човек се мотивира единствено от своя незадоволена нужда. Мотивацията бива:
- еволюционна – свързана с усъвършенстването на личността;
- мотивация, породена от чувство за непълноценност.
И двете са свързани с неудовлетворени потребности. Но първата води до живот, от който човек изпитва задоволство; втората – до поредното недоволство от живота.
Физическо и душевно благоденствие се постига чрез еволюционната мотивация.
Грег Андерсън години наред се е борил, за да се мотивира. Използвал без успех какви ли не техники за повдигане на духа, докато не попаднал на определението на д-р Уейн Дайър, че неговия вид мотивация се нарича „мотивация на дефицита’. Той бил избрал да живее без шанс да победи или спечели, защото смятал животът си за безкрайно непълноценен. Изчислявал какво не му достига – пари, любов, собственост. Списъкът на нещата, които не му достигали непрекъснато растял – получел ли едно, стремял се към друго и отново усещал животът си непълноценен. Постигнел една цел, поставял си друга, създавал в себе си силно желание, мислел позитивно и така…до полуда. Това е капан. Когато животът ни е мотивиран от такава настройка на ума, животът не може да донесе удовлетворение. Защото всички сме заразени с вируса „още”.
Проблемът на Грег Андерсън е бил в мотивацията му. Той се е мотивирал от това, което е липсвало в живота му. Можел е да постигне всичко, но умствената му нагласа оставала неудовлетворена и го пришпорвала към нови придобивки. Не му е хрумвало, че трябва да се съсредоточи върху радостта от постигнатото.
Законът за еволюционната мотивация гласи:”Аз съм пълноценен, но не съм съвършен.”
Сега – Тук и Днес, ние сме пълноценни. И повече от това не ние нужно, за да бъдем щастливи. Чувстваме се напълно реализирани с това, което имаме в момента.
Разбира се, ние сме несъвършени. Въпреки че сме пълноценни, растежът, промяната и хармонията са част от живота. Физическото ни тяло непрекъснато подменя своите клетки. Умственият ни капацитет расте. Духовната ни реалност осигурява постоянен източник на обновление. Ние растем и се променяме чрез избора, който правим във всеки един момент, а не в резултат на липси и непълноценност.
Естественото развитие е това, което ни подтиква към по-нататъшно израстване. Тогава липсите стават невъзможни, мотивацията на непълноценността – също. Защото започваме да търсим развитието и промяната, а не придобиването. Вътрешно сме мотивирани да даваме, да служим и да обичаме. В това се състои Законът за мотивацията, свързан с усъвършенстването. Тази мотивация променя начина, по който схващаме постиженията и гледаме на живота. Най-силната ни необходимост е от физическо оцеляване. Следващата по сила осъзната човешка нужда е психологическото оцеляване. Третата е духовното оцеляване. Има йерархия във възприятията – физическо, психологическо и духовно. Има йерархия в нивата – тяло, ум, дух.
Задоволените нужди, било физически, психологически или духовни – мотивират. Само неудовлетвореният глад движи хората.
Това, че имаме неудовлетворени нужди, не превръща живота ни в непълноценен. Чрез Закона за еволюционната мотивация ние търсим пълноценно развитие на потенциала на живота си. А то е благосъстоянието на тялото и духа. За да се превърне в реално изживяна действителност, необходимо е да се съберат в едно знание, умение и желание. Знанието и умението са лесно достъпни. Истинската пречка е желанието за постигане на съвършено здраве.
Грег Андерсън е консултирал хиляди хора, болни от какво ли не. Всички казвали, че са готови да направят всичко, само да се подобри състоянието им; да се почувстват по-добре; да бъдат отново такива, каквито са били преди да се разболеят. Това е мотивацията на непълноценността. Тези хора се опитват да не умрат, да преодолеят „дефицита” на загубеното здраве. Оцеляват тези, които въпреки загубеното здраве правят всичко възможно за да живеят ден за ден, Тук и Сега. Тези хора гледат на собствения си живот като на пълноценен живот, независимо, че имат проблеми със здравето. Те са взели най-важното решение – да живеят Сега. Не вчера, не утре, а Днес.
Повечето хора не искат да мислят за смъртта; не искат да говорят за нея. Но тя е част от сделката с живота. Когато приемем, че тя е неизбежна; когато си позволим да мислим за себе си като за смъртни същества, каквито всъщност сме, едва тогава ще започнем да живеем пълноценно.
Типът мотивация, която ръководи живота ни, е важна част от постигането на съвършеното здраве. Дълбоко чувство, че си се реализирал идва само от сериозно ангажиране към живота, изпълнен с цел, с борба за по-висши идеали. В това се състои истинското щастие.