„Не е важно какво ти се случва; важно е ти какво правиш в този случай.” У. Митчел
Основен принцип на холистичното здраве е, че множество физически заболявания идват поне частично в резултат на емоционално, психологическо и духовно претоварване и безпокойство. Това претоварване е точното определение на токсичния стрес.
Законът за устойчивост на стреса гласи, че трябва да имаме положително отношение към стреса и да не допускаме до себе си дистреса. Липсата на стрес всъщност означава смърт, тъй като по дефиниция стрес е готовността на организма за действие. Дистрес е стрес, преминал границата на възможностите на организма, поради което настъпват т.нар. стресорни увреждания.
Стресът е неразделна част от живота. Проблемът не е в стреса, а в отношението ни към себе си и към живота. Проблемът е в дистрес-а(токсичен стрес). Той е двупосочна улица- стресорните увреждания могат да настъпят както при много силни негативни, така и при много силни позитивни изживявания. Човек трябва да знае границите на своите възможности.
Всеки има своите симптоми, с които организмът го предупреждава за настъпването му. Законът за устойчивост на стреса включва разпознаването на предупредителните сигнали. Да се научиш да слушаш организма си е може би едно от най-важните условия за постигане на Съвършено здраве. Второто най-важно нещо е промяната. Без осъзнаване на необходимостта от промяна и нейното реализиране няма изцеление. Не винаги можем да контролираме обстоятелствата, но винаги можем да контролираме реакцията си спрямо обстоятелствата. Съзнателно избиране на активна позиция е третото, най-важното нещо при прилагането на Закона за устойчивост на стреса:
Законът за устойчивост на стреса има две изисквания към всеки един от нас:
- да променим начина, по който възприемаме проблемите;
- да променим начина, по който приемаме самите себе си.
Ефектът от изпълнението на тези две изисквания се проявява на малки стъпки, без парадност.
Ако приемем проблема като предизвикателство, с което можем да се справим – ние сме осъществили промяната. Ако приемем проблема като заплаха, която ни парализира и с която мислим, че не можем да се справим, предстои ни да вземем важно решение: да останем жертва на обстоятелствата или да се превърнем в активна личност, умееща да се справя с обстоятелствата.
Законът за устойчивост на стреса предлага напълно естествен начин за извършване на промяната, като залага на вроденото ни любопитство. Каквато и да е ситуацията, ние проявяваме вроденото си любопитство. Това активно любопитство ни подтиква да вярваме, че можем да се справим със ситуацията, като й въздействаме. За да го направим, ние пускаме в ход силата на собствената си личност. И изведнъж се оказва, че обстоятелствата и ситуациите не са чак толкова голяма заплаха, а нещо, което може дори да бъде от полза за развитието на личността. В резултат се получава устойчивост към токсичния стрес. Единственото, което правим, е че приемаме ситуацията като предизвикателство и залагаме на силата в себе си. Характерните черти на човека, устойчивост на стреса са:
- контрол;
- предизвикателство;
- ангажираност.
А това означава, че развитието на тези качества участва в промяната ни към стресоустойчива личност. Променяйки личното си отношение към ситуацията, ние придобиваме контрол над нея. От заплаха стресът се превръща в предизвикателство. Когато се ангажираме с действие, стресиращата ни ситуация става подвластна на нашето въздействие. Най-точно го е казал Дон Хуан: „Основната разлика между обикновения човек и воина е, че воинът приема всичко като предизвикателство, докато за обикновения човек то е или благословия, или проклятие.”
Най-ценното качество на личността, устойчива на стрес, е способността й да упражнява контрол.
Типичната реакция спрямо стреса е страх. Особено силно се проявява при животозастрашаващите болести. Страхът завладява, страхът демобилизира; не контролираме повече живота си; не виждаме за какво да се хванем. Психологигическият портрет на болния от рак включва липсата на контрол върху собствения си живот – присъдата е изречена, болният може единствено да чака нейното изпълнение, без да е в състояние да направи каквото и да е. Но има оцеляващи раково болни, които се отличават по това, че запазват чувството за контрол върху собствения си живот.
Когато става дума за контрол, това не е контрол над ситуацията или обстоятелствата. Става дума за контрол над собствените ни реакции. Ние не винаги можем да контролираме обстоятелствата, но когато контролираме реакциите си, ние контролираме собствения си живот. В това се състои Законът за устойчивост на стреса.
юни 23