„ По своето въздействие движението може да замени всяко лечебно средство, но всички лечебни средства на света не могат да заменят въздействието на движението.’’ Тисо
Дори при най-добрите намерения да се извърви пътят към Съвършеното здраве, не бихме стигнали много далеч без Закона за физическата активност.
Едва ли някой би се заел да оспорва Закона за физическата активност – от детската градина до старческия дом, през целия ни живот, получаваме все едно и също послание: трябва да се играе гимнастика!
Редовната физическа дейност :
- тонизира мускулите;
- подобрява фигурата и стойката;
- увеличава енергията;
- увеличава капацитета на сърцето и белите дробове;
- пречи на загубата на костно вещество;
- облекчава стреса;
- изгаря калориите и намалява апетита;
- помага да се намалят нараняванията и ускорява оздравителните процеси;
- регулира свръхтеглото;
- подобрява настроението;
- подобрява познавателната способност;
- кара те да се чувстваш по-млад;
- … и изглеждаш по-млад.
Ако фармацефтичната индустрия можеше да бутилира Закона за физическата активност и да постигне поне част от изброените ефекти, светът би приветствал откриването на панацеята – лекарството срещу всички болести !
Законът за физическата активност поставя само едно условие: гимнастиката трябва да се прави редовно, поне 20 минути всеки ден; да стане част от начина ни на живот. Законът за физическата активност се превръща в реалност само ако стане част от всекидневието ни, макар че не е никак лесен за прилагане.
През 1984 година на Грег Андерсън му поставили диагнозата рак на белите дробове. Тогава лекарите му давали само 30 дни живот. Той започнал да интервюира оцелели от страшната присъда и при всички гимнастиката била задължителна част от техния комплекс за възстановяване. Грег Андерсън си закупил много уреди и се зарекъл:’’Поемам по пътя на доброто физическо и психическо състояние.” Но пропастта между купувач и потребител се оказала огромна. След първоначалния ентусиазъм спортните съоръжения потънали в прах. Накрая ги отнесъл в гаража на един свой съсед и ги продал на безценица. Бил убеден, че нищо повече не можел да направи. Всъщност можел : да проумее девиза на Nike – „просто го направи”.
За него отговорът бил в ходенето. Не му били необходими скъпи съоръжения. Не му трябвали сложни формули, за да поеме максимално кислород или да изгори повече калории. Дори не му било необходимо да разбира разликата между анаеробичен и аеробичен метаболизъм. Да ходи било просто, лесно и можел да го прави навсякъде. Първите 5 минути ходел бавно, следващите 20 минути – малко по-бързо, без да се задъхва, и последните 5 – отново бавно. Това била неговата програма.
Не му били нужни атлетични умения, скъпа екипировка и фитнес зали. Нужни му били само удобни обувки и личната му ангажираност : ’’Просто го направи!” Постепенно включвал допълнителни упражнения преди и след ходенето. Но ходенето си останало задължителната, основна част от програмата му.
Ходенето може да се упражнява всеки ден, без изключение, защото не зависи от нищо друго, освен от чифт обувки и собственото ни намерение.
Законът за физическата активност е неоспорим. Приемете го и го приложете. Не на всеки физическата активност им харесва отначало. Трябва да свикнете с нея. Трябва да свикнете с нещо, което Ви е присъщо по рождение.
Какво е необходимо? Да намерите удобния си стереотип. Само след няколко дни или седмици физическата активност ще се превърне в необходимост и ще започне да Ви доставя удоволствие, да Ви носи радост.
Последиците от неспазването на Закона за физическата активност са страшни. Ако не използваш тялото си, ще го изгубиш. Никой, който обича живота, не може да си позволи да пренебрегва Закона за физическата активност.
Бавно и последователно – това е разковничето. И още в девиза на Nike –’’Просто го направи.” Но го направи така, че да носи радост.
Законът за физическата активност ще се задейства само ако е в действие Законът за одухотвореността, според който радостта, която изпитваш, е живот.