Първият от социалните закони визира човешкото достойнство и уважението към отделния човек във всекидневното поведение, във всекидневните отношения. Тези абстрактни категории получават своето конкретно проявление не чрез абстрактна любов към човечеството, а чрез всекидневна проява на уважение към себе си и околните.
Аз вярвам, че всяко човешко същество е Божие създание и не заслужава моето уважение. Това е основното схващане, което стои зад Закона за човешкото достойнство.
Факт е, че ние непрекъснато лепим етикети и поставяме хора, раси и народи в чекмеджета:
- ’’ той е християнин – сигурно е от онези, които тормозят лекарите заради абортите’’;
- ’’ той е мюсюлманин – сигурно е терорист ’’ ;
- ’’ тя е еврейка – мисли само за пари и за себе си ’’.
Шаблоните са навсякъде. Преценяваме другите по това, какво училище са завършили, колко пари имат, каква кола карат, от къде си купуват дрехите, в кой район живеят…
Когато преценяват дали да ти увеличат заплатата или да ти предложат повишение, някой може да каже:” не искам да знам коя, какво може да прави, какво е сърцето и, каква е силата и или какви трудности е преодоляла… Искам да видя единствено дипломата и.’’
Законът за човешкото достойнство предполага противоположното отношение. Той гласи, че ценим индивидуалния човек; че искаме да разберем какъв е; какво може; каква е душата му; искаме да знаем живота му, надеждите, мечтите му; умее ли да изпитва състрадание…
Зачитането на човешкото достойнство е в отношението ни, в думите ни, във всичко.
Законът за човешкото достойнство съдържа повелята да забравим дребнавостта; да престанем да се отъждествяваме с етикети, принизяващи достойнството и потенциала на отделния индивид.
Уважението, както и всичко на този свят, е взаимно. Ако искаш да получиш уважение – уважавай другите!
авг 06