Острият апендицит е много често заболяване. Патологоанатомични статистики показват, че при около 70% от починалите има следи от възпаление на апендикса. Боледуват предимно млади хора – 5 – 30 годишни. Преди 3-та и след 50-та година се среща рядко.
Острото възпаление на апендикса се причинява от различни микроорганизми – коли-бактерии, стрептококи, стафилококи, ентерококи и др. Често се намира смесена инфекция от изброените микроби. Инфекцията се предава най-често от червата и по-рядко по хематогенен или лимфен път.
Според преобладаващото мнение острият апендицит се причинява от сапрофитната флора на червата, която и нормално съществува в сляпото черво, апендикса и при известни условия се активира и става патогенна. Предразполагащи фактори за възпалението са спазмите и нарушената перисталтика на апендикса вследствие на прегъването му, запушването му с чужди тела, паразити и др.
Инфекцията може да достигне до апендикса и по хематогенен път от някое отдалечено инфекциозно огнище, главно сливиците.
Според превържениците на нервно-съдовата теория за патогенезата на апендицита, първична роля играят функционалните нарушения на кръвоснабдяването в областта на Баухиниевата клапа и апендикса, които водят до стаза, пареза и некроза на стената на чревообразния израстък. Инфекцията според тази теория играе подчинена роля.
За възникването на възпалението на апендикса се придава значение и на предимно месната храна. При хора, хранещи се главно с растителна храна, апендицитът се среща по-рядко.
Заболяването започва обикновено внезапно с болки в илеоцекалната област. Болката е силна, постоянна и се придружава от гадене или повръщане. Често в началото болката се усеща по целия корем или в епигастриума и едва след няколко часа се локализира в апендикуларната област. Поради парезата на червата се наблюдава обстипация и задръжка на газовете. Температурата се повишава бързо и може да достигне 39-40 градуса.
При обикновеното изследване се намира болезненост при палпация в точките на Мак Бурней и на Ланц. Установява се и мускулна защита и хиперестезия на кожата. За остър апендицит говори и симптомът на Ситковски – усилване на болката, когато болният заеме ляво странично положение. Когато във възпалителния процес е ангажиран и перитонеумът, установява се положителният симптом на Блумберг – болката се усилва при бързо отдръпване на палпиращата ръка от коремната стена.
Важен признак на острия апендицит е неутрофилната левкоцитоза. Броят на левкоцитите достига 10-12 000, дори над 15 000. РУЕ е ускорена. Пулсът също е ускорен.
Протичането на острия апендицит е твърде разнообразно. При катаралната форма явленията могат да стихнат в течение на 2-3 дни и да настъпи оздравяване. В други случаи обаче могат да се получат сериозни усложнения, особено при флегмонозната и гангренозната форма. Възпалението може да се пренесе в околността и да се получи периапендикуларен абцес. При пробив на стената на апендикса се развива дифузен или ограничен перитонит. Други усложнения са тромбофлебитът на бедрените вени, сепсис и др.
Диагнозата на острия апендицит не винаги е лесна, особено при атипично разположение на апендикса (ретроцекално, нагоре към черния дроб). Диференциална диагноза трябва да се прави с остър гастрит, холелитиаза, бъбречна колика, перфорация на язва на стомаха и др. При възрастни хора, острият апендицит може да протече с незначителна болка, нормална температура и без левкоцитоза, въпреки че патологоанатомично има тежко некротично възпаление. При малки деца могат да преобладават явленията на остър гастро-ентероколит.
Лечението е хирургично. Операцията трябва да се извърши в първите 24-48 часа. Противопоказно е даването на очистителни средства, опиати, както и слагането на топло на корема.
юли 18