Заразни или инфекциозни болести са тези, които се причиняват от патогенни микроорганизми.
Не всеки микроорганизъм, който прониква в човешкия организъм, причинява болест. Например в дебелото черво на човека се намират коли-бактерии, които не само, че не са болестотворни, но извършват полезна дейност при смилането на храната. В носно-гърлената кухина на много хора могат да се намерят стрептококи, пневмококи, стафилококи и други микроби, които обикновено не причиняват болест – коменсална флора. За да се получи болест, освен микроорганизъм, който притежава определена биологична активност, е необходима и реактивност на човешкия организъм към микроба или неговите токсини. Следователно, инфекциозната болест е резултат от взаимодействието на патогенния микроорганизъм и защитните реакции на микроорганизма.
Има здрави хора, които са носители на патогенни микроби, без да боледуват, тъй като имат естествен или придобит имунитет към болестта- заразоносители. Те могат да предават заразата на други хора.
Пътищата на проникване на микробите в организма на човека са различни, но най-често инфекцията прониква чрез дихателната система( пръски, кашлица), храносмилателната система(нечисти ръце, хранителни продукти), кожата(наранявания, ухапване от комар, бълхи, кърлежи).
От където и да проникне заразата, обикновено тя предизвиква местна реакция от страна на организма и на входното място се развиват по-леки или по-тежки болестни прояви. Степента на тези прояви зависи от вирулентността на заразата и реакцията на местните тъкани. Разпространението на патогенните микроорганизми от входното място става по различен начин, но най-често то се извършва по съседство, по лимфен и кръвен път.
Наличието на бактерии в кръвта на болните се нарича бактериемия и се среща при много инфекциозни заболявания в определени периоди на тяхното развитие. В някои случаи от първичното огнище постоянно или периодично в кръвта нахлуват микроби, като част от тях се фиксират в други органи, където причиняват развитие на вторични метастатични огнища – септикемия и сепсис.
В някои случаи патогенните микроорганизми остават в първичното огнище, но техните токсини проникват в кръвта и причиняват токсични поражения на различни органи(дифтерия, дизентерия).
От момента на проникването на микроорганизмите в тялото на човека до появата на първите болестни признаци изминава известно време- инкубационен период. През време на инкубационния период микробите се размножават и образуват значително количество токсини, а организмът от своя страна се приспособява за защита и встъпва във взаимодействие с микробите. Тези процеси протичат без изразени клинични явления.
За развитието на заразна болест съществена роля играят т.нар. предразполагащи причини, които отслабват защитните сили на организма или създават благоприятни условия за развитието на инфекцията – простуда, преумора, нервни пренапрежения, недохранване, алкохолизъм и др.
Защитата на организма срещу инфекцията се осъществява по различни начини и чрез различни механизми. Най-първо съществува местна защита. Кожата и лигавицата, когато са интактни, представляват естествена защита спрямо някои микроорганизми(локална резистентност). Локалната резистентност в някои случаи е абсолютна- през кожата не могат да проникнат причинителите на тифуса или скарлатината; в други случаи тя е относителна – през лигавицата на гърлото могат да преминат или да не преминат причинителите на дифтерията или скарлатината. Резистентността на лигавиците е значително по-малка от тази на кожата, затова по-голямата част от патогенните микроби проникват през тях.
Освен локална, организмът притежава и обща резистентност. Тя се осъществява преди всичко чрез фагоцитозата и образуването на антитела. Антителата биват различни видове: антитоксини, аглутинини, бактериолизини, преципитини, опсонини и др.
След преболедуване от дадена инфекциозна болест се получава временна или трайна невъзприемчивост към болестта, дължаща се на наличието на антитела и други защитни механизми срещу причинителя на заболяването. Това състояние се нарича придобит или активен имунитет. Някои хора притежават естествен или вроден имунитет, поради което при инфектиране не боледуват от определена инфекциозна болест. Известно е, че през време на епидемия, дори от силно заразни болести(холера, чума), не всички хора боледуват.
Макар отделните инфекциозни болести да показват различия в протичането си, все пак те притежават и общи клинични явления, характерни за тях:
- повишаване на температурата – дължи се на дразненето на терморегулаторния център в междинния мозък от микробните токсини или от белтъчни продукти, получени при разпад на тъканите на самия човешки организъм. Температурната крива при различните инфекциозни болести е различна – субфебрилна, ремитентна, интермитентна, септична и др.;
- характерни явления от страна на нервната система – главоболие, унесеност, безсъние, делири, гърчове и др.;
- обриви по кожата и лигавициците;
- проблеми от страна на сърдечно-съдовата система – тахикардия или брадикардия, понижаване на кръвното налягане, увреждане на миокарда и др.;
- явления от страна на храносмилателната система – безапетитие, обложен език, гадене и повръщане, запек или диария и др.
Много често при инфекциозните болести се установяват бронхит и бронхопневмонии било като симптоми на самите заболявания, било като усложнения. От отделящите се с урината микроорганизми или токсини нерядко се засягат и бъбреците. При някои от инфекциозните заболявания се увеличава слезката. В кръвта настъпват характерни промени, като броят и съотношението на белите кръвни клетки се изменя различно.
Протичането на инфекциозните болести е различно. Различават се остри и хронични форми. Съществуват форми, които протичат леко, със слабо нарушено общо състояние и завършват с бързо оздравяване – абортивни. Обратно, срещат се много бурни форми- фудроаянтни, които завършват със смърт за няколко часа.
Диагнозата на инфекциозните болести се поставя преди всичко по клиничната картина. Важно значение има подробната епидемиологична анамнеза – данни за контакт с болни хора или животни, за съществуването на епидемия, за направени ваксинации и имунизации и др.
Особено важно значение за диагнозата има доказването на причинителя на заболяването чрез бактериологично изследване.
Профилактиката е лична и обществена. Личната профилактика се състои в поддържане на лична хигиена, избягване на контакт с болни от инфекциозно заболяване, общо укрепване на организма. Обществената профилактика се състои в различни мероприятия за борба с инфекциозните болести – канализация, контрол над хранителните продукти, ваксинации и имунизации, изолиране на инфекциозно болните и др.
Отглеждането на здраво и добре развито дете е съкровена мечта на всеки родител.
Детския организъм е силно податлив на различни заболявания, които могат да прерастнат в хронични. Резките температурни промени през сезоните и най-вече есента, зимата и пролетта благоприятстват развитието на различни простудни заболявания. Ако в дома си имате домашни любимци, възможно е те да доведат до различни алергични реакции и обриви. Недоизградената имунна система при децата се оказва силно податлива към промяна на обстановката, битови условия, екологични замърсявания.
Най-добрия начин за преодоляване на тези все по-чести здравословни състояния е засилването на имунната система. Именно тя е основния фактор, който би могъл да попречи на развитието на различни простудни заболявания и алергии. Ето някой съвети, които ще ви помогнат:
- закалете детето си- извеждайте го навън при температура на въздуха около 20 градуса. Едночасова разходка сред природата поне три пъти седмично действа на организма тонизиращо, повишава имунитета и укрепва защитните сили на организма. В случай на поява настинка в не особено тежка форма не е необходимо да се преустановяват процедурите по закаляването;
- научете децата си да консумират повече плодове и зеленчуци. Ако детето ви се съпротивлява, бихте могли да направите сок ябълки в комбинация от предпочитани от вашето дете плодове. Наред с плодовете не пренебрегвайте силата на зеленчуците. Моркова например е изклчотелно полезен за човешкия организъм, той обаче е труден за консумиране, защото в натурален вид човек може да изяде един или два, а пък сока от моркови е по-скоро тежък за консумация и не до толкова приятен. Комбинацията обаче от ябълки и моркови е едва ли не най-предпочитана за малките палавници и освен това се отличава с приятен вкус и аромат. Запомнете, че плодовете никога не могат да бъдат в повече и особено ябълките. Не бива обаче да прекалявате с морковите, защото консумирането им в по-големи количества може да доведе до леко краткотрайно пожълтяване на кожата.
- Задължително водете детето си поне веднъж (или по възможност два пъти) на утвърдени балнеосанаториуми като Сандански или Велинград. Дори без да обременявате детето си с различни процедури, самия въздух ще окаже благоприятно въздействие върху укрепващия детски организъм и ще спомогне за засилване на имунната му система.
- Ако детето ви няма непоносимост към слънцето, използвайте лятото, за да го заведете на море. От дълбока древност сутрешните морски пари се използват за лечение на различни дихателни проблеми. Избягвайте обаче излагането на детето на пряка слънчева светлина в интеревала 11-18 ч. Най-доброто време за плаж е преди обяд. Морето благоприятства развитие на стомашно-чревни инфекции, които се проявяват чрез разстройство, повръщане и температура. За да избегнете този неприятен момент се опитайте през време на почивката ви детето да консумира само минерална вода и храни в чийто произход сте сигурни. Задължително използвайте за вашето дете слънцезащитни масла и кремове.