Заразни или инфекциозни болести са тези, които се причиняват от патогенни микроорганизми.
Не всеки микроорганизъм, който прониква в човешкия организъм, причинява болест. Например в дебелото черво на човека се намират коли-бактерии, които не само, че не са болестотворни, но извършват полезна дейност при смилането на храната. В носно-гърлената кухина на много хора могат да се намерят стрептококи, пневмококи, стафилококи и други микроби, които обикновено не причиняват болест – коменсална флора. За да се получи болест, освен микроорганизъм, който притежава определена биологична активност, е необходима и реактивност на човешкия организъм към микроба или неговите токсини. Следователно, инфекциозната болест е резултат от взаимодействието на патогенния микроорганизъм и защитните реакции на микроорганизма.
Има здрави хора, които са носители на патогенни микроби, без да боледуват, тъй като имат естествен или придобит имунитет към болестта- заразоносители. Те могат да предават заразата на други хора.
Пътищата на проникване на микробите в организма на човека са различни, но най-често инфекцията прониква чрез дихателната система( пръски, кашлица), храносмилателната система(нечисти ръце, хранителни продукти), кожата(наранявания, ухапване от комар, бълхи, кърлежи).
От където и да проникне заразата, обикновено тя предизвиква местна реакция от страна на организма и на входното място се развиват по-леки или по-тежки болестни прояви. Степента на тези прояви зависи от вирулентността на заразата и реакцията на местните тъкани. Разпространението на патогенните микроорганизми от входното място става по различен начин, но най-често то се извършва по съседство, по лимфен и кръвен път.
Наличието на бактерии в кръвта на болните се нарича бактериемия и се среща при много инфекциозни заболявания в определени периоди на тяхното развитие. В някои случаи от първичното огнище постоянно или периодично в кръвта нахлуват микроби, като част от тях се фиксират в други органи, където причиняват развитие на вторични метастатични огнища – септикемия и сепсис.
В някои случаи патогенните микроорганизми остават в първичното огнище, но техните токсини проникват в кръвта и причиняват токсични поражения на различни органи(дифтерия, дизентерия).
От момента на проникването на микроорганизмите в тялото на човека до появата на първите болестни признаци изминава известно време- инкубационен период. През време на инкубационния период микробите се размножават и образуват значително количество токсини, а организмът от своя страна се приспособява за защита и встъпва във взаимодействие с микробите. Тези процеси протичат без изразени клинични явления.
За развитието на заразна болест съществена роля играят т.нар. предразполагащи причини, които отслабват защитните сили на организма или създават благоприятни условия за развитието на инфекцията – простуда, преумора, нервни пренапрежения, недохранване, алкохолизъм и др.
Защитата на организма срещу инфекцията се осъществява по различни начини и чрез различни механизми. Най-първо съществува местна защита. Кожата и лигавицата, когато са интактни, представляват естествена защита спрямо някои микроорганизми(локална резистентност). Локалната резистентност в някои случаи е абсолютна- през кожата не могат да проникнат причинителите на тифуса или скарлатината; в други случаи тя е относителна – през лигавицата на гърлото могат да преминат или да не преминат причинителите на дифтерията или скарлатината. Резистентността на лигавиците е значително по-малка от тази на кожата, затова по-голямата част от патогенните микроби проникват през тях.
Освен локална, организмът притежава и обща резистентност. Тя се осъществява преди всичко чрез фагоцитозата и образуването на антитела. Антителата биват различни видове: антитоксини, аглутинини, бактериолизини, преципитини, опсонини и др.
След преболедуване от дадена инфекциозна болест се получава временна или трайна невъзприемчивост към болестта, дължаща се на наличието на антитела и други защитни механизми срещу причинителя на заболяването. Това състояние се нарича придобит или активен имунитет. Някои хора притежават естествен или вроден имунитет, поради което при инфектиране не боледуват от определена инфекциозна болест. Известно е, че през време на епидемия, дори от силно заразни болести(холера, чума), не всички хора боледуват.
Макар отделните инфекциозни болести да показват различия в протичането си, все пак те притежават и общи клинични явления, характерни за тях:
- повишаване на температурата – дължи се на дразненето на терморегулаторния център в междинния мозък от микробните токсини или от белтъчни продукти, получени при разпад на тъканите на самия човешки организъм. Температурната крива при различните инфекциозни болести е различна – субфебрилна, ремитентна, интермитентна, септична и др.;
- характерни явления от страна на нервната система – главоболие, унесеност, безсъние, делири, гърчове и др.;
- обриви по кожата и лигавициците;
- проблеми от страна на сърдечно-съдовата система – тахикардия или брадикардия, понижаване на кръвното налягане, увреждане на миокарда и др.;
- явления от страна на храносмилателната система – безапетитие, обложен език, гадене и повръщане, запек или диария и др.
Много често при инфекциозните болести се установяват бронхит и бронхопневмонии било като симптоми на самите заболявания, било като усложнения. От отделящите се с урината микроорганизми или токсини нерядко се засягат и бъбреците. При някои от инфекциозните заболявания се увеличава слезката. В кръвта настъпват характерни промени, като броят и съотношението на белите кръвни клетки се изменя различно.
Протичането на инфекциозните болести е различно. Различават се остри и хронични форми. Съществуват форми, които протичат леко, със слабо нарушено общо състояние и завършват с бързо оздравяване – абортивни. Обратно, срещат се много бурни форми- фудроаянтни, които завършват със смърт за няколко часа.
Диагнозата на инфекциозните болести се поставя преди всичко по клиничната картина. Важно значение има подробната епидемиологична анамнеза – данни за контакт с болни хора или животни, за съществуването на епидемия, за направени ваксинации и имунизации и др.
Особено важно значение за диагнозата има доказването на причинителя на заболяването чрез бактериологично изследване.
Профилактиката е лична и обществена. Личната профилактика се състои в поддържане на лична хигиена, избягване на контакт с болни от инфекциозно заболяване, общо укрепване на организма. Обществената профилактика се състои в различни мероприятия за борба с инфекциозните болести – канализация, контрол над хранителните продукти, ваксинации и имунизации, изолиране на инфекциозно болните и др.
Грип – от френски- обхващам, от латински -инфлуенца – втурвам се
Заболяването се причинява от три групи грипни вируси – А, В и С. Те бързо загиват при нагряване и изсушаване, но са по-устойчиви при ниски температури, което обяснява по-голямото разпространение на грипа през зимата. Грипът се предава по въздушно-капков път чрез говорене, кихане или кашляне. Грипните вируси притежават способност да променят антигенния си състав. Това обяснява и честите рецидиви на болестта у едно и също лице, тъй като не се създава продължителен имунитет.
Попадналите в дихателните пътища вируси навлизат в епителните клетки на дихателната лигавица и ги разрушават. Развива се възпалителен процес, който засяга цялата дихателна лигавица в дълбочина с увреждане на кръвоносните съдове и поява на оток и точковидни кръвоизливи. Болестта подтиска имунната реактивност, създавайки условия за възникване на усложнения от бактериален произход.
Инкубационният период е кратък – от 12 до 48 часа. Болестта започва остро, с втрисане, покачване на температурата до 39-40 градуса С и изпотявания. Болните са отпаднали, оплакват се от болки в очите, по мускулите и ставите. Възпалението по дихателните пътища предизвиква кашлица. Лигавицата на носоглътката е зачервена и покрита с точковидни кръвоизливи. Понякога се отделят храчки, примесени с кръв. След 3-4 дни температурата се нормализира и постепенно възпалителните промени изчезват.
Опасна е мълниеносната форма на грипа. При нея телесната температура рязко се покачва до и над 40 градуса , появяват се гърчове, тежки нарушения на кръвообращението и церебрална кома. У деца и възрастни, както и у лица с хронични заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата система грипът протича по-тежко, като се усложнява с развитие на пневмония, миокардит, дихателна и сърдечна недостатъчност.
След прекаран грип може да се получи остър нефрит.
Който пие по 3 бири дневно си осигурява имунитет с/у грипа. Грип не се лекува с аспирин, защото предразполага към кървене- увеличава се пропоскливостта на капилярите и ги разрушава. Температурата не бива да се”сваля”, защото грипния вирус загива при 39 грасуса. Трябва да се смъкне незабавно, ако надминава 40 градуса. Имунната с-ма държи под контрол размножаването на вирусите. Лимфоцитите са “природните убийци”. Те не се нуждаят от заповед- сами намират чуждите клетки в организма; разпознават ги и ги убиват. При слаба имунна с-ма те не са достатъчни – може да се стигне до раково заболяване. Практически няма човек, който да не носи в себе си вируса на Кох(туберкулозен вирус) или на херпеса, но имунната с-ма държи под контрол размножаването им. Рискови фактори за туберкулоза – грип, диабет, нервно-психическо разтройство. Особено възприемчиви са децата. Ергените боледуват по-често.