Здравеопазване

Противопелагрозният витамин( РР) представлява никотинова киселина , която се съдържа в житните растения, месото и др. В организма на животните и човека никотиновата киселина се превръща в никотиламид. При липсата на николамид се развива болестта пелагра.
Пелаграта е заболяване, което в миналото е било широко разпространено в някои страни – Румъния, Италия. Там населението се е хранело предимно с царевица. У нас пелагра се срещаше сред бедното население на някои планински области, но сега почти не се наблюдава.
За възникването на пелаграта освен липсата на витамин РР играят роля и други фактори. Има значение недостигът и на други витамини, специално от групата В, както и липсата в храната на някои белтъци. Специална роля в това отношение играе триптофанът, който е необходим за синтезата на никотиновата киселина и който липсва в царевицата.
Пелаграта се среща най-често през пролетта и есента. Тази особеност на болестта се свързва със смущения в обмяната на порфирините под влиянието на слънчевите лъчи.
Освен при недостиг в храната на противопелагрозните фактори, пелагра може да се наблюдава при заболявания на стомашно-чревния тракт(хроничен атрофичен гастрит, ентероколит), при които са смутени резорбцията и усвояването на тези фактори. Предразполагащи моменти за развитието на болестта са лошите социално-битови условия, алкохолизмът, тежкият физически труд и др.
Болестта се наблюдава обикновено през пролетта. Най-често боледуват жените, работещи земеделска работа. Началните признаци на заболяването са загуба на апетит, отпадналост, диарии, безъние. Изразената клинична картина на пелаграта се характеризира главно с три групи симптоми – кожни, стомашно-чревни, нервни.
Кожните изменения се локализират по откритите, изложени на слънце части на тялото – лице, шия, ръце, крака. Кожата първоначално се зачервява, леко отича и сърби. Понякога се образуват и малки мехурчета, изпълнени с жълтеникава серозна течност. Постепенно, в течение на няколко седмици, червенината изчезва – кожата загрубява и започва да се лющи. По-късно тя става суха, атрофична и тъмнокафяво оцветена. Космите опадат, ноктите стават чупливи.
Измененията от страна на храносмилателната система се състоят в следното – езикът се зачервява и става болезнен, по повърхността му могат да се наблюдават малки афти или ерозии (Хунтеров глосит). По-късно папилите се изглаждат и езикът става гладък, като полиран. По ъглите на устните често се наблюдават рагади. Изследването на стомашния сок дава намаление на солната киселина и пепсина до пълна ахилия като израз на развилия се атрофичен гастрит. В изпражненията има слуз.
От страна на нервната система отначало има явления на раздразнителност и лесна умора, по-късно се установяват полинефрит и психични смущения. Понякога се развива деменция.
В кръвта се открива анемия.
Протичането на пелаграта е хронично- с периоди на изостряния и влошавания. Влошаванията настъпват главно на пролет. При нелекуваните болни постепенно се развива кахексия. Болните могат да загинат и от някоя интеркурентна инфекция.
Диагнозата се поставя по типичната клинична картина. Диференциална диагноза се прави със слънчево изгаряне, еризипел, Адисонова болест, стомашно-чревни заболявания и др. Лечението се състои в даване на пълноценна храна, богата на белтъци и витамини. Допълнително се дава никотинова киселина по 50-100 мг- 2,3 пъти дневно.
Профилактиката се свежда до подобряване на храненето и бита на населението в застрашените райони.

Ракът на задстомашната жлеза не е рядко заболяване. Среща се по-често при мъжете, отколкото при жените. Боледуват главно хора над 50 годишна възраст.
Туморът се локализира най-често в главата и значително по-рядко в тялото и опашката и. Той води началото си от епитела на панкреатичните каналчета и по-рядко от паренхимните клетки. По хистологичния си строеж се различават аденокарцином и по-рядко медуларни, скирозни и желатинови форми. Макроскопски се установяват отделни възли с твърда консистенция и неравна повърхност или дифузно разпространен неопластичен процес.
Ракът на панкреаса може да прорасне в съседните органи- стомах, черен дроб, бъбреци. Често той притиска d.choledochus, като причинява механична жълтеница.
Симптомите на заболяването са разнообразни и зависят главно от локализацията на тумора.
Ракът на главата на панкреаса се характеризира с постепенно засилваща се механична жълтеница, причинена от притискането на d. choledochus от тумора. В началото на заболяването болните се оплакват от липса на апетит, обща слабост, гадене, запек или диария. Наред с тези явления се появява и болка – тъпа, постоянна, локализирана в епигастриума или дясното подребрие.
При обективното изследване прави впечатление жълтото оцветяване на кожата. Цветът на кожата в началото е жълтозеленикав, а след това постепенно става маслиненозелен. Жлъчният мехур се препълва с жлъчка и може да се напипа като крушовидна маса с еластична консистенция. Изпражненията са оцветени ахолично, урината е тъмна, в нея се установява билирубин. Билирубинът в кръвния серум е повишен значително. Функционалните чернодробни проби в началото на заболяването са нормални, но по-късно стават положителни поради увреждането на чернодробния паренхим. Постепенно се развива кахексия и болните умират до една година след появата на жълтеницата.
Ракът на тялото на панкреаса се среща по-рядко. При него липсва жълтеница. Най-характерният му признак са силните, нетърпими болки в епигастриума с излъчване към гръбначния стълб. Болките се обясняват с просрастването на тумора назад и притискането на слънчевото спелетение. В крайния стадий може да се развие асцит вследствие на притискане на вратната вена от метастази. Бързо се развива кахексия и настъпва смърт след няколко месеца.
Диагнозата на рака на задстомашната жлеза е трудна. За рак на главата на панкреаса говорят упоритата и прогресивно засилващата се механична жълтеница и развитието на ракова кахексия. Диференциална диагноза трябва да се прави със запушването на d.choledochus с камък, с рак на жлъчните пътища, на черния дроб и др.
За рак на тялото на задстомашната жлеза говори силната невралгична болка. Диференциална диагноза трябва да се прави със заболяванията на гръбначния стълб- да се направи рентгенова снимка.
Лечението е само хирургическо и се състои в пълна или частична резекция на задстомашната жлеза. Хирургическото лечение може да даде добър резултат, при условие че диагнозата е поставена рано.

Измършавяването е болестно състояние, при което настъпва силно намаление на телесното тегло вследствие редукция на мастната тъкан и мускулатурата.
Съществуват хора мършави по природа, които имат слабо развита мастна тъкан, но добре развита мускулатура и са с добро самочувствие и запазена работоспособност. В тези случаи не се касае за болестно състояние, а за конституционална особеност.
Патологичното измършавяване бива ендогенно и екзогенно. Екзогенното измършавяване се дължи на намалено хранене и продължително гладуване.
Причините, които предизвикват ендогенното измършавяване са различни. Най-важните от тях са следните:
- заболявания, при които има пречка за нормалното постъпване, смилане или всмукване на храната в храносмилателната система – стеснение на хранопровода или пилора на стомаха, резециран стомах, хронични ентерити и панкреатити и др.;
- хронични изтощителни заболявания, при които има усилен разпад на тъкани, като туберкулоза, злокачествени тумори, захарна болест, напреднала сърдечна декомпенсация, атеросклероза и др.;
- заболявания на нервната система от органичен и функционален характер – енцефалит, прогресивна парализа, нервна анорексия и др.;
- ендокринни заболявания- тиреотоксикоза, Адисонова болест, болест на Симонс и др.
Болните се оплакват от слабост, лесна умора, намалена работоспособност. Обективно се установява почти пълна липса на подкожна мастна тъкан и намаление на мускулната маса. Кожата е бледа, с намален тургор. Организмът на такива болни е лесно податлив на вторични инфекции, поради което у тях нерядко се установяват бронхопневмония, туберкулоза, пиелит и др.
Крайната степен на измършавяването се нарича кахексия. Тя се изразява още с анемия, хипотония, отоци. Среща се при малигнените тумори, при тежките форми на белодробната туберкулоза, диабет и др.
Екзогенното измършавяване има по-добра прогноза – при прекратяване на гладуването и при нормално захранване болните бързо се оправят. При продължително гладуване обаче могат да настъпят трайни дистрофични изменения във вътрешните органи, които помрачават прогнозата. Прогнозата на ендогенното измършавяване е в зависимост от основното заболяване.
Диагнозата на измършавяването е лесна. По-трудна е етиологичната диагноза. Болните трябва да бъдат изследвани подробно за инфекциозни заболявания, малигнени тумори, ендокринни разтройства и др.
При екзогенното измършавяване се увеличава храненето, като се дават достатъчно белтъци, въглехидрати, масти и витамини. При силно измършавяване е необходимо да се намали и разходът на енергия. За тази цел най-добре е болните да бъдат на постелен режим. Прилагат се някои лекарства за подобряване на апетита и за усилване на анаболните процеси в организма – анаболни стероидни препарати.

Лимфосаркомът представлява злокачествен тумор на лимфните възли. Среща се по-често при мъже в зряла възраст. Обикновено се засяга една група лимфни възли, и то най-често шийните, медиастиналните или абдоминалните. Макроскопски възлите са увеличени, плътни, сраснали помежду си. Хистологично се намират клетки, отговарящи на лимфоцитите, но с изразен полиморфизъм, атипизъм и митози на ядрата. Устройството на лимфния възел е нарушено и фоликулите и синусите не личат ясно. В напредналите стадии във вътрешните органи се наблюдават инфилтрати от лимфоидни клетки.
Клиничната картина на лимфосаркома е много разнообразна. Началните прояви са увеличаване на лимфните възли на шията, подмишниците или ингвиналните гънки. Възлите срастват помежду си в пакет, срастват и с кожата и стават неподвижни. Консистенцията им е плътна. При медиастиналната форма настъпва притискане на съседните органи, което води до задух, дисфагия, парализа на нерви и др. За обдоминалната локализация са характерни болките в корема и кръвоизливите от червата. При всички форми постепенно се развиват анемия, кахексия, повишена температура. Понякога са увеличени слезката и черния дроб. Кръвната картина е нехарактерна. Левкоцитите са нормални по брой или леко увеличени. Лимфоцитите прогресивно намаляват. РУЕ е ускорена. Диагнозата се осигурява с биопсия на лимфен възел.
Лимфосаркомът протича злокачествено и завършва със смърт в течение на 1-2 години. Чрез подходящо лечение животът на болните може да се продължи за известно време.
Лимфосаркомът е извънаредно чувствителен към рентгенови лъчи и след облъчване се получава забележителен резултат – лимфните възли се стопяват и изчезват. За съжаление резултатът е нетраен и настъпват рецидиви. Прилагат се и химиотерапевтични средства без особен ефект.