Думата алергия е с гръцки произход- allos (различен), ergos (дейност). За пръв път е използвана от австрийския лекар барон фон Пирке през 1906 година. Той открива, че човешкия организъм реагира по необичаен начин на безвредни вещества(полени, прах, хранителни вещества), възприемайки ги като заплаха. При алергичните хора тялото започва да произвежда антитела. Те се фиксират на повърхността на някои кръвни клетки и когато алергенът се появи отново го разпознават и дават сигнал за отключване на алергична реакция. Тя се дължи на особенните вещества отделяни от клетките, най-вече на хистамин-а. Той се разпространява много бързо в съседните тъкани. Предизвиква спазми на гладката мускулатура, като увеличава секрецията на някои лигавици.
Типичен представител на алергията е сенната(поленова) хрема. От нея страдат над 1 милиард души. В България те са около 20% от населението.
Симптомите на сенната хрема са сходни с тези на настинката, но не са причинени от инфекция – кихане, хрема, сърбеж и сълзене на очите. През пролетта основен причинител са цъфналите растения, през лятото –тревите, а през есента-плевелите. Ако човек е алергичен към няколко вида полени, симптомите могат да продължат с месеци.
Носът е входната врата на дихателната система и през него преминават различни алергени. За алергично заболяване благоприятстват възпалителните заболявания на носа и околоносните кухини, простудните заболявания.
При алергия носът се запушва вследствие на набъбването на носната лигавица. Кихането е начин на организма да се освободи от дразнителя, като ги изхвърля с бистър, воднист секрет. По време на пристъп клепачите са подути, зачервени и има неприятен сърбеж на очите. Продължителността им зависи от много фактори. Обикновено отзвучават след спирането на въздействието на алергена. Полените се разпространяват най-вече от 6 до 10 часа и при залез слънце. При ветровито време количеството на полени и спори във въздуха е най-голямо, а в дъждовно време- най-малко. Често алергиите се предават по наследствен път. Вероятността това да стане по майчина линия е по-голяма, отколкото по бащина.
Лечението се провежда с антихистамини, кортикостероиди и други лекарствени препарати, които задължително се предписват от лекар. Самолечението е опасно и води до сериозни увреждания.
Профилактиката включва укрепване на имунната система чрез здравословни храни, богати на витамините B,C и на флавоноиди. Хубаво е 3 месеца преди появата на алергичния ринит да се вземат следните предпазни мерки:
- консумация на 1 ч.л мед, който не е минал през термична обработка с парченца восък от пчелната пита- повишава съпровителните сили на организма;
- приемане на 1 чаена чаша чай от жен-шен или ехинацея;
- всекидневно приемане по 2-3 чаши чай от очанка, бъз(цвят), маточина, лайка;
- против хрема да се пие 3 пъти дневно чай от коприва, бъз, джинджифил, карамфил, канела.
Ако все пак сте поразени от сеннта хрема, често измивайте лицето си. Така ще отстранявате попадналите по кожата и околоочната зона полени. При сърбеж и секрет от очите и ноздрите, промивайте ги с разтвор от 500 мл преварена и охладена вода, към която е добавена щипка сол. При хрема може да предпазите ноздрите, като ги намажете с вазелин. Ако вече са възпалени, ще почувствате облекчение с тампонче, напоено с охладен чай от лайка.
Кората на надбъбречната жлеза секретира кортикостероиди, алдостерон и полови хормони. Кортикостероидите са едни от хормоните, които се отделят при стресови ситуации, участват в обмяната на веществата, регулирането на сърдечно-съдовата система, имунитета и др.
Алдостеронът е хормон, участващ в обмяната на водата и електролитите, отделяни от бъбреците.
При Адисонова болест, надбъбречната жлеза е разрушена от различни причини – инфекции, тумори, автоимунни процеси. Така отпада отделянето на хормоните, секретирани от нея. Пациентите са със засилена пигментация по кожата и лигавиците, особенно венците. Имат гастро-интестинални оплаквания- коремни болки, гадене, повръщане, разтройство. Много са чувствителни на дехидратация и лесно им спада кръвното налягане, поради загуба на вода и електролити с урината. Склонни са към синкопи- загуба на съзнание и хипогликемия. Характерната симптоматика е слабост, депресия, импотентност, загуба на менструация при жените, отслабване. Особено опасни са стресовите ситуации и инфекциите, които засилват оплакванията и могат да станат фатални. До края на живота е наложителна заместителна терапия с кортикостероиди, аналози на алдостерона и половите хормони.
Болестта на Кушинг е ендокринно заболяване, при което надбъбреците отделят по-голямо количество кортикостероидни хормони. Тези пациенти са с характерно затлъстяване с отлагане на мастна тъкан по лицето, врата – под формата на бизонова гърбица. Имат пълно туловище и тънки крайници- пациентите се описват като картоф с клечки. Червените стрии по тялото, характерното лице като луна, високото кръвно налягане, остеопорозата, нарушения глюкозен баланс са белезите, по които може да се разпознае заболяването. Лечението на тези болни е много трудно. Най-често е оперативно с отстараняване на тумора. Колкото по-рано се открие заболяването, толкова по-успешно е лечението, преди още да са настъпили увреждания на вътрешните органи.
Феохромоцитомът е заболяване следствие на тумор на сърцевината на надбъбрека. Той отделя в кръвта големи концентрации на адреналин и норадреналин. Характерно е внезапно пулсиращо главоболие, високо покачване на кръвното налягане(хипертонична криза), напрегнатост, изпотяване, сърцебиене с всички възможни усложнения. Оперативното отстраняване на тумора води до отшумяване на оплакванията.