Здравеопазване

При снемането на анамнезата на болен с предполагаемо заболяване на задстомашната жлеза трябва да се обърне внимание на нялко симптома. Болката от панкреатичен произход се локализира в епигастриума и се излъчва наляво към лявата ребрена дъга или лявата плешка. Болките могат да имат тъп характер или да бъдат остри и много силни ( при остър панкреатит ). Много силни и постоянни болки в епигастриума с ирадиация към гръбначния стълб се срещат при рак на тялото на задстомашната жлеза. Те се предизвикват от натиска, който туморът упражнява върху слънчевото сплетение. Друг характерен признак на панкреатичните заболявания е диарията. Често се срещат диспептични явления – безапетитие, усилена саливация, метеоризъм, непонасяне на тлъсти храни и др.
При снемане на анамнезата трябва да се установи дали болният не страда от други заболявания, които водят до увреждане на панкреаса, като болести на жлъчния мехур и жлъчните пътища, стомашно-чревни разтройства и др.
Обективното изследване рядко дава типични изменения. Задстомашната жлеза лежи дълбоко в корема и не е достъпна за палпация. В редица случаи при наличие на големи панкреатични кисти или тумори, палпацията може да даде положителни резултати. Панкреатично болните поради честите диарии и лошото усвояване на храната често измършавяват значително. При рак на главата на панкреаса с притискане на жлъчния проток и развитие на жълтеница може да се установи жълто оцветяване на кожата и склерите.
Рентгеновото изследване в някои случаи може да подпомогне диагнозата чрез чрез установяване на сенки, дължащи се на камъни или калцификации в панкреаса. При тумори в главата на панкреаса рентгенологично може да се установи изместване и притискане на съседните органи – стомах, дуоденум, дебело черво. Ценни сведения дава сцинтиграфията на панкреаса.
От значение за диагнозата на заболяванията на задстомашната жлеза са някои лабораторни изследвания:
- изследване на дуоденалния сок – в получения чрез дуоденално сондиране сок се изследват панкреатичните ферменти;
- изследване на панкреатичните ферменти в кръвта и урината. В кръвта се изследва главно диастазата. Нормалните и стойности са 8 – 32 Волгемутови единици. При механична задръжка на панкреатичния сок диастазата постъпва в кръвта, където се открива в повишено количество. В такъв случай тя преминава в по-голямо количество и в урината. Нормалното съдържание на диастазата в урината е 8 – 64 Волгемутови единици;
- изследване на изпражненията – при инсуфициенция на задстомашната жлеза изпражненията стават обилни, със сивкавожълт цвят, имат гнилостна миризма и съдържат голямо количество мазнини. Микроскопски в тях се откриват несмлени мускулни влакна (креаторея) и голямо количество мастни капки (стеаторея).

Чревната диспепсия представлява синдром, най-съществената черта на който е нарушението на чревното храносмилане от функционален характер. Чревна диспепция може да се срещне обаче и при редица органични заболявания.
Основно значение за развитието на чревната диспепция има нарушението на дейността на бактериалната флора на червата. При здравия човек в тънкото черво почти не се съдържа бактериална флора, поради което в него няма процеси на ферментация и гниене. Тези процеси се осъществяват в дебелите черва благодарение на бактериалната флора, която нормално съществува там. При смущение на секрецията на стомашния сок, в отделянето на жлъчния и панкреатичния сок, както и при нарушение на секреторната или двигателната функция на червата се създават условия за поселване на чревната флора от дебелите в тънките черва. Така в тънките черва се развиват патологични процеси на ферментация и гниене.
За възникването на чревна диспепция играят роля и съставът на храната, рефлекторните влияния от други коремни органи (стомах, жлъчен мехур), продължителна употреба на някои лекарства (антибиотици, сулфонамиди), които създават дисбактериоза, интоксикации и др.
Различават се следните форми на чревна диспепция:
- ферментативна диспепция – създава се от прекомерна употреба на въглехидратни храни – боб, зеле, плодове, поради което в червата се образува ацидофилна микробна флора. Съществена роля в патогенезата на това разтройство играе понижената секреция на стомаха, на задстомашната жлеза, вероятно и на тънкото черво, в резултат на което се нарушава процесът на разграждането на въглехидратите. Вследствие на усилена ферментация се причинява усилване на перисталтиката на червата и диария.
Основни симптоми на ферментивната диспепция са подуването на корема с отделяне на голямо количество газове и диария с изхождане на кашави или течни изпражнения с кисела миризма. Болки в корема обикновено липсват. Изпражненията са със светложълт цвят, съдържат мехурчета от газ, дават кисела реакция, слуз липсва. Микроскопски се откриват в голямо количество скорбелни зрънца и йодофилни бактерии. Протичането е остро или хронично. Общото състояние на болните се запазва добро. При неспазване на диета и обострен вървеж може да се получи възпаление на червата. Лечението се състои в ограничаване на богатите на целулоза храни. Медикаментозно добро действие имат калциевият карбонат, бисмутовите соли и др.;
- гнилостна диспепсия – получава се при ненормалното разграждане на белтъците в тънките черва. Тя може да възникне при приемането на голямо количество трудно смилаеми месни храни или след употреба на непресни белтъчни храни. Голямо значение за развитието на този вид диспепсия е липсата на ферментите пепсин и трипсин, поради липсваща или намалена секреция на стомаха и панкреаса. Липсата на бактерицидното действие на солната киселина е причина за размножаването на микробна флора в тънкото черво. В резултат на ненормалното разграждане на белтъците настъпват процеси на гниене в червата, при което се образуват индол, скатол и други продукти на гниенето, които дразнят чревната стена и предизвикват диария. Частичното всмукване на тези продукти води до интоксикация.
Болните се оплакват от понижен апетит, лесна уморяемост, тежест и подуване на корема след нахранване и диария. Изпражненията са обилни, тъмнооцветени, имат гнилостна неприятна миризма. Реакцията им е алкална. При микроскопско изследване се откриват голямо количество несмлени мускулни влакна (креаторея). Протичането и прогнозата при гнилостната диспепсия са по-малко благоприятни, отколкото при ферментативната. При дълго траене на процеса болните отслабват, трудоспособността им намаля.
При лечение на гнилостната диспепсия се ограничават белтъците в храната. Същевременно трябва да се ограничат и богатите на целулоза въглехидратни храни, които дразнят червата и причиняват усилена секреция. Дават се пепсин, солна киселина, панкреатин и др.;
- мастна диспепсия – среща се рядко. Наблюдава се при употреба на голямо количество мазнини и при недостатъчност на панкреатичната функция. При запушване на жлъчните пътища и липса на жлъчен сок в червата също се създават условия за развитието на тази диспепсия. Клиничната картина се характеризира с диария, подуване на корема, отслабване. Изпражненията са светли, с неутрална или алкална реакция. Съдържат в голямо количество неутрални мазнини и мастни сапуни.
Лечението и прогнозата на мастната диспепсия се определят от състоянието на панкреаса и черния дроб. Задължително се ограничават мазнините в храната. Дават се калциеви соли.

Количеството на изпражненията при една дефекация е 100-200 г. Намалено количество има при недохранване, повръщане, при запек, при приемане на храни, които не дават голямо количество отпадъци (месо, яйца). Увеличено количество на изпражненията се среща при възпалителни процеси в червата и при панкреатична инсуфициенция.
Изследването на изпражненията дава представа за функционалните или органичните изменения в храносмилателната система. За да се получат верни резултати, болните се поставят 3 дни преди изследването на специална диета – пробната диета на Schmidt.
Формата на изпражненията е цилиндрична с диаметър 2-4 см. Консистенцията им е полутвърда. При възпаление на червата, както и при секреторни разтройства изпражненията стават кашави или течни. При запек консистенцията на изпражненията се увеличава. При органично или функционално стеснение на червата изпражненията стават тънки като молив или лента.
Цветът на нормалните изпражнения е светло или тъмнокафяв. Той се изменя в зависимост от вида на храната. При прием на млечна храна е светложълт, при месна – тъмнокафяв. При липса на жлъчен сок в червата изпражненията имат сивобелезникав цвят като хума. При кръвоизлив от стомаха или червата изпражненията стават черни и лъскави като катран. Черни изпражнения може да има обаче и при вземане на лекарства, които съдържат желязо или бисмут. Когато кръвта идва от долните части на дебелото черво(хемороиди) тя е непроменена по цвят.
Към изпражненията може да има примеси от слуз, конкременти и др. Примесената към изпражненията слуз говори за възпалителен процес. При възпаление на тънките черва слузта е на дребни парченца, а при възпаление на дебелото черво има по-едри парчета слуз. Гной в изпражненията се установява главно при язви в долната част на червата (тубекулоза, дизентерия) и особено при рак на дебелото черво. В изпражненията могат да се намерят конкременти от жлъчните пътища или образувани в самите черва (чревни камъни, чревен пясък). В някои случаи в изпражненията се откриват паразити или яйцата им.
При микроскопско изследване на късче от изпражненията, размито във вода, се виждат растителни клетки, мастни капки, смлени мускулни влакна, скорбелни зрънца, единични ендотелни клетки от лигавицата на червата и единични левкоцити.
Наличието на големи количества несмлени мускулни влакна се нарича креаторея и говори за нарушение на функцията на панкреаса и червата.
Стеаторея се нарича намирането на голямо количество мастни капки в изпражненията. Среща се при панкреатична недостатъчност.
Бактериологично изследване на изпражненията се прави за търсене на патогенни микроорганизми- от групата салмонела, дизентерийни и др.
Бензидиновата проба е химическо изследване, с което се доказва наличието на кръв. Пробата е много чувствителна. Няколко дни преди изследването болният трябва да бъде на диета, която не съдържа месо и хлорофил.
Когато изпражненията се разтворят във вода и филтрират се прави проба за белтък. Увеличеното количество белтък говори за възпалителен процес.