Миокардиосклерозата е вторично заболяване, при което мускулната тъкан се замества от съединителна тъкан. Първичният процес е загниване на миофибрилите.
Миокардиосклерозата може да бъде изход на хроничен миокардит, на дегенеративни изменения в сърдечния мускул и на коронарна атеросклероза. Последната води до недостатъчно снабдяване с кръв на миокарда, вследствие на което миофибрилите изпадат в дистрофия, дегенерация и постепенно загиват.
Болестта се развива бавно, в течение на години. Болните се оплакват от задух и лесна умора. При изследване на сърцето се намират разширение на границите му(предимно в ляво), глухи сърдечни тонове, често систоличен шум на върха. Електрокардиографски се установяват различни изменения – разширение на комплекса QRS,снижение на сегмента ST и вълната Т, предсърдно мъждене и др. Температурата и кръвната картинаса нормални. При напреднала миокардиосклероза се развиват сърдечна декомпенсация с отоци, хепатомегалия и др.
Протичането на заболяването е различно. Понякога в продължение на десетки години болните са в задоволително състояние, друг път бързо настъпва сърдечна недостатъчност.
Болните с миокардиосклероза трябва да избягват силните физически напрежения. Неподвижният начин на живот също не е подходящ – води до отслабване на телесната и сърдечната мускулатура. Медикаментозно се дават съдоразширяващи лекарства, диуретици и др.
Профилактиката се състои в поддържане на нормалното функционално и анатомично състояние на сърдечния мускул. За това допринасят правилният хранителен режим, умерените физически натоварвания и спорт, борбата с инфекциите и интоксикациите.
авг 25