Бъбреците се намират от двете страни на гръбначния стълб в ретроперитонеалното пространство между 12-гръден и 2-3 лумбален прешлен. Десният стои малко по-ниско от левия. Всеки бъбрек има дължина 10-12 см, широчина 5-6 см и тегло 120-160 грама. Бъбреците са покрити със съединителнотъканна капсула, а отвън са обвити с мастна тъкан, която способства за фиксирането им.
При разрез в бъбреците се виждат две зони – кортикална и медуларна. Образувалата се урина се излива в бъбречното легенче, а от там през уретерите се събира в пикочния мехур, откъдето се излива навън.
Основна морфологична и функционална единица на бъбрека е нефронът. Състои се от Малпигиево телце и каналчета.
Малпигиевото телце от своя страна се състои от гломерул и обвиващата го капсула на Шумлянски – Бауман. Гломерулът представлява конволут от капилярни съдове, съединени с две по-големи артериоли. Едната от тях носи кръв в гломерула, а другата поема преминалата през капилярите кръв.
Основната функция на бъбреците е отделянето на урината. Чрез това се постигат главно две задачи:
- отделят се отпадните продукти на обмяната на веществата;
- запазва се постоянният състав на вътрешната среда на организма- хомеостаза. Това се постига чрез възможността на бъбрека да отлъчва в по-голямо или по-малко количество кисели или алкални соли, електролити и др.
Бъбреците отговарят бързо и точно на всяка промяна във вътрешната среда на организма. Тяхната функция се регулира по нервен и хуморален път. Например при постъпване на по-голямо количество течност в организма осмотичното налягане на кръвната плазма намалява. Това посредством осморецепторите, заложени в стените на кръвоносните съдове, води до намалено отделяне на антидиуретичния хормон на хипофизата, вседствие на което реабсорбцията на водата в тубулите се намалява и се отделя по-голямо количество урина. Обратното става при намалено приемане на течности – в този случай осмотичното налягане на кръвната плазма се повишава, антидиуретичният хормон се отлъчва в по-голямо количество, става усилена реабсорбция на вода в тубулите и намалено отделяне на урина.
За отделянето на солите(главно на натрий и калий) в урината регулираща роля играе хормонът на надбъбреците – алдостерон. Под негово действие натриевият йон се абсорбира в тубулите. Усиленото отделяне на алдостерон е причина за усилена реабсорбция на натрий в бъбреците и натрупването му в тъканите. Така се обяснява образуването на отоците, тъй като задържаният натрий води вторично до задържането на вода. Хормонът на щитовидната жлеза – тироксин, подтиска реабсорбцията на водата в тубулите.
В резултат на многостранната дейност на бъбреците се запазва физико-химичното и киселинно-алкалното равновесие в организма и се поддържа постоянният електролитен състав на кръвта.
Бъбрено болните често се оплакват от болки в лумбалната област. Болките могат да бъдат тъпи, например при остър нефрит. В този случай те се дължат на разтягането на бъбречната капсула вследствие на хиперемията и увеличаването на обема на бъбрека. Тъпи болки може да има и при пикочокаменната болест в извънпристъпните периоди.
При нефролитиазата, когато конкрементът навлезе в уретера, както и при запушването на уретера с кръвен коагулум, слуз и др. се появява силна болка в едната половина на кръста с пристъпен характер и излъчване надолу към пикочния мехур. Това е така наречената бъбречна колика. Болка и парене при уринирането са характерни за възпалението на пикочните пътища.
Освен местни, бъбречно болните могат да имат и общи оплаквания – главоболие, липса на апетит, повръщане, отслабване и др. Често имат блед цвят на кожата. Това може да се дължи на анемия или на спасъм на малките артериални съдове на кожата. Характерни за тях са и отоците, локализирани най-често по клепачите на очите, по подбедриците, бедрата, скротума. При болестите на бъбреците, които протичат с азотна задръжка, езикът е обложен, често има стоматит. Дъхът на тези болни е неприятен. Някои от бъбречните заболявания протичат без болка – хроничен нефрит, нефроза, нефросклероза.
юли 12