Нефропатията на бременните се среща обикновено през 2-та половина на 1-та бременност. Тя е проява на токсикозата на бременността. Връзката на заболяването с бременността личи от факта, че след раждането или след прекъсването на бременността, проявите на нефропатията изчезват. Етиологията и патогенезата на заболяването не са достатъчно ясни. Придава се значение на повишеното хормонално влияние на плацентата, но до сега не е изолирано от плацентата вещество, което да причини болестта или поне някои от нейните прояви. Допуска се възможността за сенсибилизация на бремената към плацентарния белтък. При болните е установена хиперпродукция на пролан и алдостерон. Значение има и нарушаването на нервно-вегетативната дейност.
Макроскопски бъбреците са увеличени по размер, с гладка повърхност. Хистологично се откриват изменения както в гломерулите, така и в каналчетата. Базалната мембрана и епителните клетки на гломерулните капиляри са дегенеративно изменени. В каналчетата се намират изменения както при липоидна нефроза.
Болните се оплакват от главоболие, сърцебиене, отоци. Отоците се локализират около глезените и рядко достигат големи размери. Увеличава се околоплодната течност. В урината се остановява белтък в доста голямо количество, хиалинни и гранулирани цилиндри, единични левкоцити и еритроцити. Количеството на урината е малко, а относителното и тегло е високо. Кръвното налягане се повишава постепенно, като достига понякога над 200. В очното дъно се установява ретинопатия с кръвоизливи. Общия белтък в кръвта е нормален или леко понижен. Най-тежкото усложнение на нефропатията е еклампсията. Тя се развива обикновено при болни с високо кръвно налягане. Дължи се на мозъчен оток и спазъм на мозъчните съдове. Екламптичния припадък се изразява в клонични гърчове, загуба на съзнанието, краткотрайно спиране на дишането, цианоза. Тои трае 1-2 минути, след което болните остават в кома 1-2 дни. Екламптичния припадък може да предизвика смърт на плода или преждевременно раждане, както и смърт на майката.
Профилактичните прегледи на бременните с изследване на урината за белтък и измерването на кръвното налягане, имат съществено значение за ранното откриване на болестта. Болните се лекуват в болнична обстановка. Назначава им се диета с рязко ограничаване на солта, дават се хипотензивни и диуретични лекарства. В тежки случаи бременността се прекъсва.