Здравеопазване

Яйчникът е чифтен орган, разположен върху страничната стена на малкия таз в специална ямка. Големината и формата му се изменят с възрастта и зависят от функционалното състояние на органа. Средните размери са – тегло 6-8 гр., дължина 3-4 см., ширина 1,5-2 см., дебелина 1-1,5 см. По правило десният яйчник е малко по-голям и по-тежък от левия.
Яйчникът притежава два полюса – единият е насочен към тялото на матката, а другият е насочен нагоре към края на маточната тръба.
Яйчникът е покрит от един слой кубични клетки наречени герминативен епител. От тях по време на вътреутробното развитие се образуват първичните яйчникови фоликули -при раждането са около 400 000. От тези фоликули само малък брой се развиват и достигат пълна зрялост – около един на хиляда. През време на активния полов живот на жената (от пубертета до менопаузата) узряват по 13 фоликула годишно, останалите фоликули претърпяват обратно развитие и дегенерация.
В зрелия яйчник се намират фоликули в различен стадий на узряване – наричат се Граафови фоликули. На всеки 28 дни един от тези фоликули достига пълна зрелост и освобождава една зряла яйцеклетка , способна за оплождане.
Разкъсването на зрелия фоликул и изхвърлянето на зрялата яйцеклетка се нарича овулация.
Оплождането на освободената яйцеклетка става в маточната тръба. Смята се, че тя запазва способността си към оплождане в продължение на не повече от 24 часа след овулацията, но по всяка вероятност този срок е значително по-малък. Оплодената яйцеклетка достига матката след 3 дни и се имплантира напълно в нейната лигавица след още 3 дни. В случай на неоплождане тя дегенерира и се разпада.
Оплождането се извършва в една от маточните тръби (в зависимост от това кой яйчник е произвел яйцеклетката) и само от един сперматозоид – най-активния.
Жълтото тяло се развива на мястото на пукнатия Граафов фоликул и, ако яйцеклетката бъде оплодена, продължава да се развива и да произвежда хормона прогестерон по време на бременността.
В случай, че освободената от яйчника яйцеклетка не бъде оплодена , жълтото тяло се развива до края на първата седмица след овулацията – тогава се нарича менструално жълто тяло.
Основните хормони, секретирани от яйчника, са естрогените и гестагените (прогестеронът).
Нивото на яйчниковите хормони не е постоянно и показва колебания, зависещи от цикличната хормонална секреция на яйчниковите клетки в хода на развитието и регресията на фоликулите.
Естрогените определят развитието на първичните и появата на вторичните полови белези у жената през време на пубертета. Редица промени в женските гениталии и организма по време на кварталния цикъл също зависят от нивото на естрогените в кръвта. Под действието на естрогените, гениталиите (матка, маточни тръби, влагалище, вулва) у момичетата достигат развитие и размери, характерни за продуктивната възраст. Подчертан е техният ефект върху матката, чиято мускулна маса и възбудимост се увеличава. Това действие е особено важно към края на бременността, във връзка с акта на раждане на плода.
Естрогените имат значение за стимулиране растежа на млечните жлези и подготовката им за лактация (производство на майчина кърма).
Основното действие на прогестерона е подготовката на маточната лигавица (ендометриум) и на маточната мускулатура за имплантацията на оплодената яйцеклетка. Същевременно той понижава възбудимостта на маточната мускулатура и с това предотвратява опасността от преждевременно изхвърляне на плода. Прогестеронът симулира развитието на алвеолите в млечните жлези, като последните увеличават размера си.
Под въздействието на прогестерона в организма се образува повече топлина, с което се обяснява наблюдаваното умерено повишаване на базалната телесна температура след овулацията.

Въз основа на опити правени с животни се приема, че оплождането става в първите часове след овулацията. Понеже жената овулира приблизително около 14 ден преди първия ден на следващата менструация, съгласно теорията на Ogino и Knaus оплождането може да настъпи между 11-я и 17-я ден при 28 дневен цикъл. В такъв случай половите сношения, от които може да се очаква забременяване, трябва да станат на 12-я, 13-я, 14-я, 15-я и 16-я ден от цикъла. Ако обаче жената има по-кратък цикъл, например 21-дневен цикъл, овулацията ще стане пак 14 дни преди 1-я ден на следващата менструация или около 7 ден от цикъла. След многобройни опити с животни и наблюденията при извънматочно забременяване се приема, че срещата между сперматозоидите и яйцето става в ampulla tubae и именно там става оплождането. Само 1 сперматозоид прониква в яйцеклетката и я опложда. Останалите загиват. Оплождащият сперматозоид прониква през zona pellucida в протоплазмата на яйцеклетката. Главичката му набъбва, приближава се до ядрото на яйцеклетката и се слива с него. Шийката и опашката се сливат с протоплазмата на яйцеклетката и се разтапят в нея. В този момент се образува спермовиумът- резултат от сливането на сперматозоида с яйцеклетката. Спермовиумът започва да се развива усилено, а също така да се придвижва от мястото на оплождането към маточната кухина. Спермовиумът не е в състояние да извършва активни движения и транспортирането му се дължи на перисталтиката на тръбата и на движението на ресничестия епител. Приема се, че придвижването на оплоденото яйце трае 8-11 дни , и че до момента на имплантацията то не оказва никакво влияние върху матката. Сегментацията на оплоденото яйце започва веднага след оплождането и се осъществява чрез кариокинетично делене. Оплоденото яйце най-напред се дели на 2 клетки, после всяка от тях се дели пак на 2 и т.н., докато зародишът се оформи като купчина от клетки. Получените клетки се наричат бластомери или зародишеви части. Първите бластомери са най-големи. Колкото повече се делят бластомерите и колкото повече се увеличава броят им , толкова големината им намаля и те се приближават до обикновените по големина човешки клетки. Първите деления стават, без да се разкъсва zona pellucida, докато зародишът се придвижва през тръбата към кухината на матката. Този стадий се нарича morula- черничев плод. Тогава зародишът е по-голям от зрялата яйцеклетка. Клетките на morula оформят външния граничен слой на зародиша. В последствие се появява течност, която избутва клетките на ембриобласта към единия полюс на яйцето. По този начин ембрионът добива вид на мехурче. Най-отвън то е покрито с трофобласта и пълно с течност, а в единия му полюс са струпани клетки на зародишевия възел. Този стадий се нарича blastula – мехурче. Следващият етап от развитието е gastrula или гаструлация, при който вече става оформянето на зародишевите пластове. Приблизително в този стадий яйцето достига до маточната кухина. Чак тогава се разкъсва zona pellucida и зародишът започва да нараства по-силно и външната повърхност на зародиша се заема от трофобласта. През това време маточната мукоза се намира в края на секреционната фаза – в предменструално набъбване. Трофобластът съдържа протеолитични ферменти, които разтапят набъбналия ендометриум и зародишът постепенно потъва в него. Лигавицата се затваря отново над влязлото яйце, като на имплантационното място остава една запушалка от фибрин. От момента на имплантацията лигавицата на матката претърпява значителни промени.