Миеломната болест представлява плазмоклетъчна парапротеинемична ретикулоза. Среща се често и засяга предимно мъже в напреднала възраст.
Етиологията е неизвестна. Болестта се състои в разрастване на ретикулните клетки в костния мозък, от които произлизат плазматичните (миеломни) клетки. Те секретират парапротеини – анормални белтъци. Разрастването на миеломните клетки в костния мозък води до поражение на костите, предимно плоските. В плоските кости се установява хиперплазия на плазматичните клетки във вид на възли. Тези разраствания узурират костите и могат да доведат до спонтанни фрактури. Почти винаги се засягат и бъбреците поради отлагане на парапротеини в тях – миеломен бъбрек.
Клиничната картина се характеризира с изменения от страна на костите, кръвта, бъбреците и обмяната на веществата. В началния период болните се оплакват от болки в костите. Болките се дължат на деструктивните промени в периоста вследствие разрастването на миеломната тъкан. Поради тези болки заболяването се смесва с ревматизъм или нефрит. Могат да се появят спонтанни фрактури на някои кости. При рентгеновото им изследване се откриват просветлявания (дефекти) с кръгла форма и размер от няколко мм до 1-2 см в диаметър. Това особено ясно личи при рентгенография на черепа. Получава се картината на „ кост, проядена от молци”.
Кръвната картина се характеризира с анемия и поява на миеломни клетки в периферната кръв. Миеломните клетки се намират в по-голямо количество в костномозъчния пунктат. Клетките имат ексцентрично разположено ядро и пенеста протоплазма. РУЕ е много силно ускорена вследствие на измененото съотношение албумини – глобулини в полза на глобулините. В края на заболяването, броят на тромбоцитите се намалява и тогава се появяват хеморагии.
Патологичните парапротеини, минавайки през бъбречния филтър, се отлагат в каналчетата и дават т.нар. миеломен бъбрек. Клиничните симптоми на бъбречното увреждане са наличието на белтък в урината, на повишена азотна задръжка и бъбречна недостаъчност.
Каузално лечение на болестта не съществува. Прилагат се сарколизин, ендоксан, рентгеново облъчване и др. , но без съществени резултати. Болестта завършва със смърт в течение на 3-4 години.
юни 28