Стафилококовата бронхопневмония се причинява от Staphylococcus aureus. Напоследък се среща по-често. Причината е резистентността на стафилокока към пеницилина и други общоупотребими антибиотици, поради което той все повече замества пневмококите като сапрофитен обитател на носно-гърлената кухина. Стафилококовата пневмония се среща предимно в болнични заведения където може да се разпространи като малки епидемии.
Стафилококът прониква в белия дроб главно по аерогенен път. Източник на инфекцията са пръските или храчките на хора, болни от този вид пневмония.
Стафилококовата пневмония е огнищна пневмония. Ексудатът в алвеолите и бронхиолите е чисто гноен. По такъв начин в белия дроб се образуват микроабцеси. Сливането на отделните огнища води до образуването на по-малък или по-голям инфилтрат или абцес. Плевралните усложнения са чести. Пропагирането на пневмоничния процес по лимфен път води до инфилтриране на плеврата и образуване на гноен плеврит. Когато един абцес се пробие в плевралната кухина, в нея навлизат гной и въздух и се образува пиопневмоторакс.
Стафилококовата бронхопневмония засяга най-често децата в първата година на живота им. Среща се и при възрастни – изтощени хора, при болни с хронични белодробни заболявания, при оперирани, облъчвани с рентгенови лъчи и др.
Стафилококовата пневмония протича по-тежко отколкото пневмококовата. Понякога започва с втрисане, повишаване на температурата до 39-40 градуса, друг път(особено при възрастни) постепенно, с нехарактерна температура. И в единия и в другия случай явленията на интоксикация са силно изразени. Налице са безапетитие и адинамия, изпотяване, ускорен пулс, ниско кръвно налягане. Кашлицата е придружена с изваждане на гнойни храчки. Има изразена диспнея и цианоза.
При изследването на болните се установяват тежко общо състояние, диспнея и цианоза по лицето. Физическото изследване на белия дроб дава данни, които не се различават от тези при обикновената бронхопневмония- притъпление в едната белодробна основа, отслабено или изострено везикуларно дишане с дребни или средни влажни звънливи хрипове. Рентгеновото изследване в началото показва дребни петнисти сенки, по-късно могат да се видят по-големи инфилтративни изменения или по-големи абцеси. Характерно за стафилококовата пневмония при децата е наличието на така наречените булозни кухини – кухинни сенки с тънки стени и размер няколко сантиметра, които бързо изчезват.
Стафилококовите пневмонии имат следните отличителни белези:
- храчките са чисто гнойни, в тях се намират стафилококи почти в чиста култура;
- кръвната картина се характеризира с изразена левкоцитоза- до 20 хил. левкоцита в куб.мм ;
- често се засяга плеврата и се получава гноен плеврит или пиопневмоторакс;
- при рентгеново изследване могат да се намерят булозни кухини, които бързо се явяват и бързо изчезват.
Диагнозата на стафилококовата пневмония се усигурява с намирането на Staphylococcus aureus в храчките или в плевралния пунктат в чиста култура и в доказването на неговата патогенност.
Протичането на стафилококовата пневмония е тежко. Тя трае няколко седмици и дава значителна смъртност.
Пневмотораксът е заболяване, при което в плевралната кухина навлиза въздух или друг газ. Той бива:
- травматичен – при повреждане на гръдната стена;
- спонтанен – въздухът навлиза в плевралната кухина поради някоя болестна причина;
- изкуствен – въздухът се вкарва от лекар с лечебна цел.
Най-често се среща спонтанният пневмоторакс.
Главната причина за спонтанния пневмоторакс е белодробната туберкулоза. Субплеврално разположени казеозни огнища или каверни могат да се пробият в плевралната кухина, където прониква въздух от белия дроб. Причина могат да бъдат и плеврални сраствания след излекуван туберкулозен плеврит, когато се разкъсат при кашлица, дълбоко дишане и др. По-редки причини за спонтанния пневмоторакс са бронхиектазиите, белодробният абцес, пневмонията и др. Понякога спонтанният пневмоторакс може да се получи внезапно при практически съвсем здрави хора. Причината в тези случаи са булозен емфизем или плеврални сраствания, които се разкъсват.
Спонтанният пневмоторакс бива пълен, когато въздухът навлиза и заема цялата плеврална кухина; и непълен – когато поради плевралните сраствания въздухът е навлязъл в ограничени пространства. В зависимост от контакта му с атмосферния въздух, пневмотораксът бива:
- отворен – въздухът свободно влиза и излиза в плевралната кухина;
- затворен – когато след навлизането на въздуха в плевралната кухина мястото на пробива се затваря и връзката с атмосферния въздух се прекъсва;
- вентилен – на мястото на пробива се създава вентилен(клапен) механизъм, при който въздухът при вдишване влиза в плевралната кухина, но при издишване не може да излезе.
При всички форми на пневмоторакс в плевралната кухина се създава положително налягане, поради което белият дроб колабира ( свива се към хилуса), а медиастинумът се измества към здравата страна. Най-голямо налягане се получава при вентилния пневмоторакс, поради което той е най-опасен.
Спонтанният пневмоторакс настъпва внезапно и бурно с остра режеща болка в съответната гръдна половина и задух. Понякога болните могат да изпаднат в колапсно състояние с малък, бърз пулс, силна цианоза и др. Това състояние се получава при навлизане на голямо количество въздух в плевралната кухина с бързо колабиране на белия дроб и изместване на медиастинума. При частичният пневмоторакс симптомите са слабо изразени. Понякога той може да премине неосъзнато от болния и да се установи при случаен рентгенов преглед.
При оглед на гръдния кош гръдната половина съответно на пневмоторакса изглежда разширена и неподвижна при дишане. Гласният фремитус липсва. При перкусия се получава хиперсонорен или тимпаничен тон. При аускултация дишане не се чува. Понякога до гръбначния стълб може да се чуе бронхиално дишане от колабиралия бял дроб. Сърдечният удар се напипва изместен наляво или надясно.
Рентгенологично едната гръдна половина изглежда много светла и без белодробен рисунък. В хилуса се вижда по-плътна сянка на колабиралия бял дроб.
Често при пневмоторакс се получава възпаление на плеврата с образуване на ексудат – хидропневмоторакс. Ако ексудатът е гноен – пиопневмоторакс.
При чистия пневмоторакс кръвната картина и РУЕ са нормални, при инфектирания може да има левкоцитоза и ускорена РУЕ.
При протичането на заболяването в редки случаи може да настъпи смърт още в първия ден на образуването. В повечето случаи след няколко седмици въздухът се резорбира и болният оздравява. При хидропневмоторакс протичането е по-дълготрайно и прогнозата е по-неблагоприятна.
При лечението на болният се осигурява пълен покой. При силни болки се дават морфин или други болкоуспокояващи средства. При силно положително налягане в плевралната кухина въздухът се изсмуква.