В сърцето съществува специализирана система, наречена проводна система, в която се изработват и провеждат импулсите на сърдечните съкращения. Проводната система се състои от:
- синусов възел(възел на Keith- Flack)- разположен в дясното предсърдие, близо до устието на горната празна вена;
-атрио-вентрикуларен възел на Aschoff –Tawara- лежащ в долната част на междупредсърдната преграда;
- сноп на His – започва от възела на Ашоф-Тавара и преминава през съединителната тъкан, между предсърдията и камерите в междукамерната преграда. Снопът на Хис се разделя на два клона(бедра на Тавара), от които единият минава в лявата, а другият в дясната камера. В мускулатурата на камерите бедрата на Тавара се разклоняват на множество клончета, наречени влакна на Пуркинье.
Зараждане на възбуждането за контракция на сърцето може да стане във всеки отдел на проводната система, но нормално доминира синусовият възел, който налага своя ритъм, поради това, че изработва най-чести импулси. Ако върху камерите се приложат дразнения, следващи по-чест ритъм от този на синусовия възел, сърдечната дейност се учестява и синусовият възел загубва водещата си роля. Получава се т.нар. обръщане на ритъма, при което камерите стават водеща част – пароксизмална тахикардия.
Сърцето се кръвоснабдява от лява и дясна коронарна(венечна) артерии. Коронарните артерии изхождат от началната част на аортата. Дясната коронарна артерия снабдява с кръв по-голямата част от дясното сърце и част от задната стена на лявата камера. Лявата коронарна артерия снабдява лявото предсърдие, основната маса на лявата камера и част от предната стена на дясната камера. Коронарните артерии образуват анастомози помежду си. За своята работа сърдечният мускул се нуждае от голямо количество кръв. В коронарните съдове преминава около 1/10 от цялата кръв в аортата.
Съкратителната способност на сърцето не зависи от силата на дразненето. При всяко надпрагово дразнене сърцето отговаря с пълно съкращение – закон за всичко или нищо. Силата на сърдечното съкращение се определя от дължината на мускулните влакна. Това означава, че при увеличение на притока на кръв в сърдечните кухини, мускулните влакна се ратягат, стават по-дълги и по-силно се съкращават.
Основен източник на енергия за работата на сърдечния мускул е аденозин-трифосфорната киселина. При хидролитичното разпадане на тази киселина се освобождават голямо количество калории. При работата на сърцето аденозин-трифосфорната киселина отново се синтезира.
Миокардното влакно е богато на калиеви йони и е бедно на натриеви йони. Междуклетъчните пространства, обратно-съдържат малко калий и много натрий. В момента на възбуждането натриевите йони навлизат в клетката от междуклетъчното пространство, а калиевите йони я напускат. Във време на покой отново калиевите йони се връщат в клетката, а натриевите йони я напускат. Тези йонни размествания са причина за създаване на електически потенциали в клетките на мускулното влакно. Излизането на калиеви йони от клетката я прави електронегативна. Тъй като в този момент останалите клетки са електропозитивни, получава се разлика в електрическите потенциали и протичане на електрически ток от негативно заредената възбудена клетка към позитивно заредените, намиращи се в покой клетки. Щом като електрическият ток достигне до позитивно заредена клетка, последната се възбужда и става електронегативна. Така възбуждането бързо напредва и се предава от клетка на клетка. Най-рано и най-бързо тези биохимични и електрически процеси се извършват в синусовия възел, откъдето се предават надолу по клетките на проводната система и мускулните влакна на миокарда.
май 19