Слезката е разположена в дълбочината на лявото подребрие, като с дългата си ос лежи между 9 – 11 ребро.
По своя хистологичен строеж слезката се състои от строма и паренхим. Паренхимът се състои от бяла и червена пулпа. Бялата пулпа е съставена от многобройни лимфни фоликули, а червената- от капиляри и венозни синуси, изпълнени с клетъчни елементи (главно еритроцити).
Слезката притежава разнообразни и досега още недостатъчно изучени в подробности функции.
Слезката участва в кръвообразуването- в нея се образуват лимфоцити и моноцити и в кръворазрушаването(предимно на остарелите еритроцити). Тя има регулираща роля и върху производството на кръвните клетки в костния мозък – упражнява тормозещо влияние върху образуването на левкоцити и тромбоцити.
Слезката е богата на ретикуло-ендотелни елементи и участва в изработването на антителата. Благодарение на голямата си способност към разширение и свиване, слезката служи като кръвно депо – може да поеме до половин литър кръв и да я изтласка при нужда.
Слезката има тесни отношения и с черния дроб, като реагира почти винаги при неговите заболявания. Тя реагира и при редица инфекциозни заболявания.
За изследване на слезката се прилагат следните методи:
- анамнеза – в много случаи болестните изменения в слезката протичат без субективни смущения. Когато слезката е значително увеличена, болните се оплакват от тежест в лявото подребрие (хронична миелоидна левкоза, хронична малария). При силно и бързо увеличение на слезката, свързано с бързото разтягане на нейната капсула, се появява болка в лявото подребрие (пристъп от малария, хемолитична жълтеница). Болка може да получи и при възпаление на капсулата на слезката – периспленит;
- оглед – когато слезката е силно увеличена и коремните стени са тънки, при оглед може да се види туморна маса в лявата половина на корема. Много от заболяванията на слезката протичат с анемия или жълтеница, поради което може да се установи блед или жълтеникав цвят на кожата;
- палпация – палпирането на слезката се извършва в дясно полустранично положение на болния. Палпацията става при дълбоко дишане, тъй като слезката е респираторно подвижна. Нормално слезката не се напипва. Ако се напипа, това говори за увеличението и уплътнението и. Освен увеличението при палпацията се получават данни за консистенцията на органа, повърхността му(гладка или неравна), ръба(равен, неравен) и др. Увеличението на слезката се нарича спленомегалия. Среща се при редица инфекциозни, кръвни и чернодробни заболявания;
- перкусия – извършва се също в дясно полустранично положение на болния с вдигната нагоре лява ръка, отгоре надолу по средната аксиларна линия с лека перкусия. Определят се горната и долната граница на притъплението на слезката, които лежат на 9-то и 11-то ребро;
- аускултация – при възпаление на перитонеума, покриващ слезката, може да се чуе шум, наподобяващ грубото плеврално триене – периспленално триене;
- рентгеново изследване – с обикновените методи на рентгеново изследване ( рентгеноскопия, рентгенография) промени в слезката не могат да се установят. Положителни данни могат да се получат само ако се вкара газ в перитонеалната кухина, при което се създава контраст между светлото въздушно съдържание и тъмните контури на слезката;
- лабораторни изследвания – преди всичко се прави изследване на кръвта за определяне броя на еритроцитите, левкоцитите, тромбоцитите. Определя се устойчивостта на червените кръвни телца спрямо хипотонични разтвори на натриев хлорид;
- пункция на слезката – с вземане на малка частица за хистологично изследване. Това изследване се извършва рядко.
Самостоятелните заболявания на слезката са редки. Обикновенно тя съучаства в редица кръвни заболявания (анемии, левкози, тромбопатии), в болестите на черния дроб (остри и хронични хепатити, чернодробна цироза), в болестите на сърдечно-съдовата система (остър и подостър септичен ендокардит), в инфекциозните заболявания (коремен тиф, малария, сепсис и др.). Много рядко се срещат туберкулоза на слезката, ехинокок, тумори.
юли 24