Здравеопазване

Стафилококите са грам-положителни бактерии с кълбовидна форма и големина 0,5 – 1,5 микрона в диаметър. Те са неподвижни и са разположени в групи под формата на грозд на повърхността на кожата. При благоприятни за тях условия бързо се размножават и водят до тежки инфекции, които трудно се поддават на лечение. Срещат се над 20 вида стафилококи.

Златистият стафилокок (Staphylococcus aureus) е един от най-често срещаните(около 50% от населението) и най-опасните видове, поради резистентността му към антибиотиците.Открива се трудно, най-вече при напреднал стадий на инфекцията. Предава се чрез контакт. Наранената кожа се превръща във входна врата за проникване на вредните микроорганизми в тъканите и развитие на инфекция. Особено податливи на инфектиране от стафилокок са болните в специализираните лечебни заведения, хората с отслабнал имунитет, малки деца, родилки.

Златистият стафилокок основно уврежда кожата, но може да засегне и вътрешни органи и да порази целия организъм.Обикновено се изразява чрез инфектиране на кожата във вид на пъпки и загнояване на рани. При инфектиране на наранени участъци на кожата се образуват повърхностни кожни лезии. При отслабнал имунитет и предразположеност стафилококите проникват в тъканите и предизвикват локални възпаления като фурункулоза, ечемик и др. При инфектиране на рана възстановяването на болния е по-продължително.
Стафилококите могат да причинят инфекции на пикочните пътища, половите органи, устната кухина, дихателните пътища, очите. При размножаването си могат да навлязат в органи като бял дроб и да причинят стафилококова пневмония, което заболяване е едно от честите усложнения след преболедуване от грип.
Стафилококите могат да причинят мастит, флебит (възпаление на стените на съдовете), менингит (възпаление на мозъчните обвивки), дълбоки инфекции като остеомиелит (възпаление на костите) и ендокардит.
Инфектирането на хирургична рана крие риск от инфектиране на кръвта и последващо сериозно усложнение сепсис, до пренасяне на стафилококите до други органи и тъкани и възникване на нови възпалителни огнища и абцеси.
Инфекцията може да попадне в организма и чрез заразена храна, която причинява хранително отравяне.
Лечението срещу стафилококовите инфекции е антибиотично. Терапията се назначава след антибиограма, като се спазват точно дозите, интервалите и продължителността на приема на медикаментите. Съществува риск инфекцията да рецидивира.

Профилактиката се свежда до поддържане на отлична хигиена. Не позволявайте да ви ползват личните вещи. При висока температура микроорганизмите се размножават с ускорени темпове. През летните дни често измивайте ръцете си с вода и сапун. Ако нараните кожата си, слагайте превръзки до възстановяване на кожата. Препоръчва се други хора да нямат контакт до наранените участъци на кожата и превръзките. Особенно внимавайте за стерилността в козметичните салони, които посещавате.

Стафилококовата бронхопневмония се причинява от Staphylococcus aureus. Напоследък се среща по-често. Причината е резистентността на стафилокока към пеницилина и други общоупотребими антибиотици, поради което той все повече замества пневмококите като сапрофитен обитател на носно-гърлената кухина. Стафилококовата пневмония се среща предимно в болнични заведения където може да се разпространи като малки епидемии.
Стафилококът прониква в белия дроб главно по аерогенен път. Източник на инфекцията са пръските или храчките на хора, болни от този вид пневмония.
Стафилококовата пневмония е огнищна пневмония. Ексудатът в алвеолите и бронхиолите е чисто гноен. По такъв начин в белия дроб се образуват микроабцеси. Сливането на отделните огнища води до образуването на по-малък или по-голям инфилтрат или абцес. Плевралните усложнения са чести. Пропагирането на пневмоничния процес по лимфен път води до инфилтриране на плеврата и образуване на гноен плеврит. Когато един абцес се пробие в плевралната кухина, в нея навлизат гной и въздух и се образува пиопневмоторакс.
Стафилококовата бронхопневмония засяга най-често децата в първата година на живота им. Среща се и при възрастни – изтощени хора, при болни с хронични белодробни заболявания, при оперирани, облъчвани с рентгенови лъчи и др.
Стафилококовата пневмония протича по-тежко отколкото пневмококовата. Понякога започва с втрисане, повишаване на температурата до 39-40 градуса, друг път(особено при възрастни) постепенно, с нехарактерна температура. И в единия и в другия случай явленията на интоксикация са силно изразени. Налице са безапетитие и адинамия, изпотяване, ускорен пулс, ниско кръвно налягане. Кашлицата е придружена с изваждане на гнойни храчки. Има изразена диспнея и цианоза.
При изследването на болните се установяват тежко общо състояние, диспнея и цианоза по лицето. Физическото изследване на белия дроб дава данни, които не се различават от тези при обикновената бронхопневмония- притъпление в едната белодробна основа, отслабено или изострено везикуларно дишане с дребни или средни влажни звънливи хрипове. Рентгеновото изследване в началото показва дребни петнисти сенки, по-късно могат да се видят по-големи инфилтративни изменения или по-големи абцеси. Характерно за стафилококовата пневмония при децата е наличието на така наречените булозни кухини – кухинни сенки с тънки стени и размер няколко сантиметра, които бързо изчезват.
Стафилококовите пневмонии имат следните отличителни белези:
- храчките са чисто гнойни, в тях се намират стафилококи почти в чиста култура;
- кръвната картина се характеризира с изразена левкоцитоза- до 20 хил. левкоцита в куб.мм ;
- често се засяга плеврата и се получава гноен плеврит или пиопневмоторакс;
- при рентгеново изследване могат да се намерят булозни кухини, които бързо се явяват и бързо изчезват.
Диагнозата на стафилококовата пневмония се усигурява с намирането на Staphylococcus aureus в храчките или в плевралния пунктат в чиста култура и в доказването на неговата патогенност.
Протичането на стафилококовата пневмония е тежко. Тя трае няколко седмици и дава значителна смъртност.