Ако се стремите да станете уравновесени, да сте отговорни, да се научите да цените себе си – Вие сте от многото нещастни хора на този свят !

Стремежът да направим света справедлив води до самопоражение. Обикновено към това се стремят хора изтъкани от гняв, негодувание, завист, несигурност.

Когато разберем, че не можем да премахнем болката в света, собственната ни болка отслабва.

“Излишната болка “ е породена от несигурността ни! В живота има достатъчно истинска болка, която не може да бъде овладяна. Не бива да добавяме още !

Да се страхуваш е човешко и не означава, че си слаб и безпомощен. Това е усещане. Поведението ни определя характера.

Несигурността е частична или пълна липса на себеуважение.

Страхът е синоним на несигурността.

Смелостта не е липса на страх – означава да правиш нещо въпреки страха си.

Геройство е да се страхуваш от нещо и въпреки това да не го отбягваш. Колкото по-често се сблъскваме с това, което ни плаши, толкова по-малко се страхуваме. Да приемаш болката, осъзнавайки, че не можеш да я заличиш и въпреки това да даваш най-доброто от себе си е геройство.

Страхът създава порочен кръг: страх – вътрешна несигурност – страх от самия себе си – загуба на контрол – парализиращ страх – загуба на сигурност – страх !

Ако искаме да живеем пълноценен живот, не бива да допускаме вината и тревогата да ни обземат !

Ако човек е много отчаян може да се научи на всичко !

Не се нуждаем от вина, защото имаме съвест ! Тя ни е един внимателен учител , който ни казва, как да се развиваме и какво трябва да променим. От вината можем да се освободим, когато поемем отговорността за своето поведение.

Ако се чувстваме отговорни за всичко, което ни се изплъзва– ние не сме господари на живота си! Ако над дадено нещо нямаме контрол, ние не сме отговорни за него! Само над 2 неща имаме контрол :

-изборът как се възприемаме ;
-поведението ни в зависимост от това, как се възприемаме .

Какво изпитваме спрямо себе си е избор и е под наш контрол!

Чувствата не могат да бъдат контролирани. В състояние сме да контролираме избора, какво да чувстваме спрямо себе си !

Себеуважение –да цените себе си, да действувате с любов и грижовност към своята същност!
Себеуважението е човешко качество и стремеж за цял живот! То не е “бързо действащо “ хапче. То е начин на съществуване, позволяващ да опознаете и да се погрижите за себе си !

Тревогата ни откъсва от настоящето и това е губене на време !

Над миналото тегне вина. Бъдещето извиква тревога. Когато не сме сигурни за бъдещето изпадаме в паника. Оставайки в настоящето ние сме в състояние да контролираме нещата !

Представата ни за бъдещето е само представа, а не гаранция!

Колкото по-голямо значение придаваме на това, което имаме в настоящето, колкото повече се стараем да дадем най-доброто от себе си – толкова по- успешно ще бъде бъдещето ни !

Миналото ни е от голямо значение, за това, което сме сега, защото то ни е довело до тук! Ако често се връщаме към него, ние пропущаме настоящето. Престанете да се връщате към него, да го мразите, да го отричате. Приемете реалността. Важен е резултата, че сте стигнали до тука. Уважавайте го заради това, на което ви е научило !

Всяко развитие изисква промяна, а всяка промяна е болезнена!

Емоционалната болка е предизвикана от загуба. Да изгубим нещо, което сме ценили и да не изпитваме страдание не е нормална реакция. Да изпитваме болка, макар да не ни се иска е за предпочитане пред подтискане и отхвърлянето и. При самото и възникване ще ни бъде много по-лесно да я понесем, отколкото по-късно. Така или иначе, ние трябва да се справим с нея! Болката ни учи на търпение, на съчувствие към другите; учи ни да ценим моментите, в които не изпитваме болка.
Болката ще намалее, ако я приемете и осъзнаете, че тя ще отмине. Не се гневете че изпитвате болка. Отнасяйте се към себе си с повече любов и позволете на другите да ви помогнат. Когато болката достигне “кулминацията”, когато стане непоносима – тя започва да утихва. Използувайте болката за да подредите приоритетите в живота си като се съсредоточите върху това, което наистина си струва !

Страхът от болката е възпрял много хора да изживеят живота си пълноценно!

Ние не се променяме ако животът ни ни удовлетворява, а тогава когато нещо не е наред

Развитието означава освобождаване от всичко, което някога е било, ала вече не е в наша полза.

Ние чувстваме, че губим контрол над себе си когато не си вярваме, когато оставяме емоциите да ни завладеят и не поемаме отговорност за действията си! За да преодолеем объркването, най-напред е необходимо да се приемем такива, каквито сме.

Никой няма право да властва над нас. Както ние не сме в състояние да контролираме другите, така и те не могат да ни оправляват, освен ако не им позволим !
Ние сме податливи на злото, ако непрекъснато вредим на себе си и околните и отказваме да признаем, че нанасяме щети .

Приемайки чувството на гняв, щом той се появи, избягваме риска той да се наслои до степен на ярост. Да стихне е достатъчно да го признаем в момента, в който усещаме да се надига и да го приемем без да се осъждаме.

Депресията е състояние, при което гневът ни се насочва към нас самите! Хората изпадат в депресия когато не са насърчавани, подкрепяни, когато не са научени да вярват в своята доброта. Чувствителните хора реагират на всичко отрицателно в този свят, приемайки го като персонален крах и вина, която ги тласка към депресия. Депресията, предизвикана от загуба, както болката с времето преминава. Хроничната депресия не отшумява, а превзема живота ни – тя ни прави непоправими песимисти. Хронично депресираните са егоцентрици.
Егоцентричен – неподвижен, инертен; център, около който се движи всичко друго; концентриран само върху собствените работи.
Егоизъм – твърде голяма загриженост за собственото благополучие. Егоизъм = себе-любие, себе-уважение– характеризира връзката ни с нас самите. Себе-то не е центърът, около който се въртят останалите. Себелюбието е проявление засягащо нас самите. Можем да престанем да искаме да сме Слънцето, около което се въртят другите и да се задоволим да бъдем “само звезда “, светеща със собствена светлина! За да обичаме себе си, трябва да се познаваме. За да удовлетворим собствените си нужди, трябва да знаем от какво имаме нужда. Как може да стане това, ако не фокусираме вниманието върху себе си ?

Негодуванието покълва тогава, когато не си даваме достатъчно. То преставлява смес от гняв и тъга. Негодуванието се поражда у нас когато даваме твърде много от себе си на другите, а те злоупотребяват и се възползват от нас. Негодуванието възниква, ако не се грижем за себе си. След вината, той е най- саморазрушително усещане и представлява раково заболяване на духа .

Критикуването отразява собственото ни ниво на несигурност. Колкото сме по-неуверени в собствената си личност, толкова по-настойчиво търсим чуждите грешки. Често критикуваме околните за да се чувстваме по-сигурни, да се оправдаем за собствените си грешки .

Собственическото ни отношение към вещи или хора е белег на несигурност – това означава, че се опитваме да задоволим потребностите си чрез външни източници. За да се убедим в собствената си същност, ние се нуждаем от други индивиди или предмети.

Нищо извън собствената ни личност не ни принадлежи! Може да ни е на разположение известно време, ала не е наше !

Опитайте се да правите за себе си това, което очаквате от другите.

Плачем тогава, когато не вярваме, че можем да се погрижим за себе си!

Ако плачем непрекъснато, най-вероятно сме забравили причината, предизвикала болката ни. Примирили сме се и сме се предали, нямаме надежда и се чувстваме изгубени. Тези, които изобщо не плачат, не вярват на естествения процес- полагат твърде големи усилия да избегнат реалността на живота. Не се самообвинявайте, когато се разплачете. Вие сте направили вече нещо и така поставяте началото на процеса на приемането. Когато си позволите да се разплачете, започвате да се усещате все повече господари на себе си; разрешавате си да плачете и вече не се чувствате виновни за поведението си. Плачът е поведение, естествена реакция на нашите чувства, естествен процес и накрая те ще секнат. Сълзите не са признак на слабост, а само потвръждение, че сме човешки същества !

Този, който не заявява желанията си, създава доста проблеми, защото никой не знае в действителност какво искат; от какво се нуждаят; какво чувстват! Получава се емоционално или физическо отхвърляне.

Личното утвърждаване предполага себеизтъкване и себеизразяване. Вечно съгласните, със своята показна учтивост “заставят“ околните да поемат отговорността за техния живот, отказвайки да се справят с реалния живот.
Изразявайте ясно и открито чувствата си- това опростява живота и вашия, и на останалите. Научете се да казвате не- така ще изпитате задоволство, защото сте били искрени и сте се погрижили за себе си !

Към пристрастеност се подаваме за да заличим болката от живота или да избягаме от реалността !

Всички зависимости, злоупотреби със себе си са плод на вътрешна несигурност. Не е необходимо да сте силни, съвършени за да се освободите от зависимостта си. Необходимо ви е себеуважение. Приемайте се такива, каквито сте и се насърчавайте да проявите своя потенциал.

Никой не носи отговорност за възпитанието си. Не е наша вината, че са ни възпитавали лошо. Не е възможно да променим нещо- ние сме напълно невинни. Вината пада върху този, който ни е малтретирал. Трябва да приемете, че сте жертва и няма от какво да се страхувате! Не е необходимо да си прощавате за нещо, което не е ваша грешка. Повтаряйте си: ”вината не е моя”; след това осъзнайте, че сте добри, независимо от това, какво сте направили и какво са ви причинили. Добротата ни е вродена, освен ако не я отричаме и действаме противно своята природа.

Когато отчаяно преследваме нещо – то ни убягва!

Щом приемем положението в което сме, и това, което имаме- ще получим желаното. Желанието да умрем е признак на крайно обезсърчение –то е пълна противоположност на това да обичаме себе си.
Основно професионално правило е, психотерапевтът да не се заема с членове на семейството си– само аматьорите биха го сторили. Не може да се прояви обективност по отношение на тези, с които сме обвързани. Децата трябва да се обсипват с внимание и грижи. Те не са виновни, че зависят от нас ! Просто нямат избор- те не могат да се грижат сами за себе си !

Най-добрият начин да се справим с омразата е да разрешим на гнева да се прояви, да удовлетворим потребностите си и да осъзнаем болката. Приемете, че мразите и се постарайте да се освободите от това бреме. По-добре е да се чувствате нещастни и да вършите нещо, отколкото да сте нещастни и да бездействате !

Естествена извисеност– това, което човек изпитва, когато е в пълна хармония с всичко и всички! Тя ни обзема след като осъзнаем собствената си доброта, добротата на хората и видим красотата, която изпълва този свят. Естествената извисеност Ви избягва когато сте фокусирани върху миналото или бъдещето. Тя не се подчинява на волята ни, не зависи от усилията ни! Най-сигурният начин да я постигнете е непрестанното практикуване на себеуважение и да се отърсите от навика да съдите и критикувате !

ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ Е ПРИКЛЮЧЕНИЕ, КОЕТО ИМА ИЗПИТАНИЯ ВЪЗХОДИ, ПАДЕНИЯ, ЧРЕЗ КОИТО УСЕЩАМЕ РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА И ОТКРИВАМЕ КОИ СМЕ И ЗАЩО ЖИВЕЕМ НА ТАЗИ ПЛАНЕТА !

Когато подтискаме емоциите си, водата се задържа в тялото и може да причини забавяне на реакциите, лесно раздразнение, невъзможност да изразим това, което мислим. Личности с недостатъчна водна енергия трудно могат да се успокоят или отпочинат. Пик.мехур е мястото където се съхраняват емоциите. Напрежението и подтискането на емоциите водят до скованост областта на шията и гърба- не циркулира правилно енергията по меридиана на пик.мехур.

Емоционалното пренапрежение предизвиква спазъм на дебелото черво, който води до спастичен колит и подтискане функциите на панкреаса.

Страхът е причинен от дисбаланса на ел.вода. Дисбалансът предизвиква треперене при голяма възбуда или промяна. Треперенето представлява освобождаване от страха или напрежението.

Страхът води до духовна и физическа разруха. Страхът е мисъл в съзнанието ни- идва когато оставим въображението си без контрол. Страховата невроза ще бъде победена когато престанем да се страхуваме от себе си. Не бива да се очаква, че другите ще ни спасят от непонятния страх-всеки сам трябва да се пребори.

При стрес нивото на адреналин е по-високо от нормално и това нарушава постоянното алкално-киселинно равновесие. За да го възстанови организмът отделя повече глюкоза от депата и взема калций от зъбите.

Всеки стрес повишава функциите на хипофизната жлеза и тя повишава киселинността на тялото. По кръвен и лимфен път тази киселинност създава наченка на болестта, точно там където е слабото място. Положителната нагласа предпазва от болести.

Дланите се потят когато когато човек изпитва страх, когато е притеснен или в положение на повишена концентрация. В положение на покой(сън,четене) дланите даже се изсушават.

БЕЗПОКОЙСТВО- то е нормално чувство. Защо трябва да се страхувам толкова от него? Необходимо е да контролирам чувствата си с отпускане, успокояване, отвличане на вниманието и тогава те ще се разсеят. Аз съм спокоен. Аз съм любвеобвилен. Аз трябва да вярвам в себе си. Аз ще работя върху себе си и ще ставам все по-силен. Радвам се, че живея! Изпълвам се с енергия, вълнение и ми прави удоволствие да бъда сред близки и приятели. В състояние съм да решавам проблемите си. Силата ми е по-голяма от проблемите! От тях мога да извлека поуки за по-нататъшното си развитие. Чувствам се спокоен. В ума ми вече цари мир!

Когато чувството за страх стане постоянно- фобия. От фобия рядко страдат хора с щастливо детство. Когато човек промени отношението си към това, което го плаше- то престава да го вълнува. Често трябва да си повтаря-“на мен нищо лошо няма да ми се случи”. Фобиите по-често се срещат при млади хора- до 30г.

- нозофобия- страх да не се разболее;

- канцерофобия- страх да не се разболее от рак

- кардиофобия-страх от сърдечно заболяване;

- танатофобия- страх от смъртта;

- социофобия- страх от контакти с непознати хора;

- фобофобия- страх от появата на страх.