Базедовата болест е една от най-разпространените болести на ендокринната система. Среща се няколко пъти по-често при жените, отколкото при мъжете.
Важно място в етиологията на заболяването играят нервно-психичните фактори. Установено е, че често болестта се развива след психотравми. При част от болните началото на заболяването може да бъде свързано с органично поражение на централната нервна система – енцефалит, травма на черепа. Значението на инфекциозните заболявания, като грип, ангина е ограничено.
В основата на патогенезата на тиреотоксикозата лежи повишената продукция на тиреоидните хормони. Те повишават основната обмяна и окислителните процеси в тъканите. Тироксинът оказва въздействие върху нервната система и по-специално върху симпатикуса.
Съществуват главно две теории относно патогенетичния механизъм на болестните явления при болестта на Базедов:
- тиреогенна теория – първично са смутени функциите на щитовидната жлеза;
- хипофизна теория – дължи се на увеличеното отлъчване на тиреотропния хормон от предния дял на хипофизата, който стимулира производството на хормоните на щитовидната жлеза.
Всъщност и при двете теории първичното разтройство лежи в нервната система, откъдето протичат патологични импулси било направо към щитовидната жлеза, било посредством хипофизата. В този смисъл Базедовата болест принадлежи към кортико-висцералните заболявания.
Патологоанатомично се установява хиперплазия на паранхимните елементи на жлезата и разширение на съдовата мрежа. При напредналите случаи в сърцето се откриват дистрофични изменения в миокарда.
Базедовата болест се характеризира с т.нар. Мерзебурска триада от симптоми, описани от самия Базедов – струма, екзофталм, тахикардия. Към тези признаци трябва да се прибавят треморът, повишената обмяна на веществата и нервно-психичната възбудимост.
Болестта започва понякога бавно, понякога по-остро с явления на раздразнителност, сърцебиене, чувство на горещина по тялото, лесно изпотяване, безсъние. По-късно се оформят и другите симптоми.
Струма – щитовидната жлеза е увеличена в различна степен. Увеличението е дифузно, но понякога единият от дяловете може да бъде увеличен по-силно. При пипане жлезата е плътно-еластична, неболезнена. Тя е силно васкуларизирана, поради което често видимо пулсира. Пулсациите се установяват по-добре, ако поставим леко ръката си върху жлезата. Струмата обикновено не дава компресия на околните органи. Рядко съществуват случаи, при които щитовидната жлеза не е увеличена.
Екзофталм – очните ябълки са изпъкнали навън. Изпъкването е билатерално; в редки случаи има едностранен екзофталм. Погледът е фиксиран и блестящ. В резултат на изпъкването на очните ябълки се явяват и някои други симптоми, носещи имената на авторите, които са ги описали:
- симптом на Graefe – състои се в следното: ако болният следи пръста на лекаря, който се движи отгоре надолу, горният клепач не следва равномерно очната ябълка, а изостава, поради което между него и корнеята се вижда част от склерата;
- признак на Moebius – дължи се на недостатъчност на конвергенцията при близко гледане поради слабост на очедвигателните мускули;
- признак на Stellwag – състои се в рядко мигане.
Тахикардия – един от основните симптоми на болестта и не липсва никога. Сърдечната дейност се движи между 90 – 140 удара в минута. Усилва се при физически и психически напрежения. При леките форми на болестта ритъмът на сърдечната дейност е правилен, синусов. При тежките форми се наблюдава предсърдно мъждене с абсолютна аритмия.
Сърцето в началото на заболяването е с нормални размери. При аускултация първият тон на върха е акцентуиран. Често се чува и систоличен шум с функционален характер. По-късно сърцето може да се разшири и да се появят признаци на сърдечна декомпенсация. Кръвното налягане често е леко повишено.
Треморът (треперенето) се забелязва най-добре на пръстите на ръцете. Треперенето е силно, с малка амплитуда и бързо. Усилва се при вълнение и умора.
Отслабването е постоянен признак на тиреотоксикозата. То се убославя от усилената обмяна на веществата. Болните слабеят, въпреки че се хранят добре. Понякога те могат да загубят 20 и повече килограми от теглото си. Повишената основна обмяна и усиленото горене са причина за покачване на температурата. Най-често тя е субфебрилна и се колебае между 37 – 38 градуса.
Нервно-психичните смущения се състоят в лесна раздразнителност и повишена емотивност на болните. Характерна е нестабилността на настроението им – те лесно се смеят или плачат, при това немотивирано. Сънят им е неспокоен и сутрин се събуждат с чувство на умора. Наблюдават се редица вазомоторни смущения – чувство за прилив на горещина, бързо зачервяване и побледняване на лицето, лесно изпотяване. Ръцете на болните почти винаги са топли и влажни. Ноктите стават чупливи, косата оредява. Сухожилните рефлекси са усилени. Болните имат склонност към диария поради ускорената перисталтика на червата. При жените често се наблюдават разтвойства в менструацията.
Протичането на тиреотоксикозата е хронично с периоди на влошаване и подобрение. Влошаването обикновено настъпва след отрицателни психични емоции, преумора, инфекция и др. От усложненията най-тежки са сърдечната слабост, кахексията, острата тиреотоксичната криза. Кризата настъпва неочаквано и протича тежко. Болните в начало изпадат в състояние на силна възбуда, а след това в безсъзнание. Появяват се повръщания и диария. Сърдечната дейност е силно повишена, температурата се повишава до 39 градуса. Кръвното налягане се понижава. Ако не се вземат спешни лечебни мерки, острата тиреотоксична криза може да завърши със смърт ( при 1/3 от случаите).
Диагнозата на Базедовата болест в типичните случаи не е трудна и понякога се поставя от пръв поглед. Опорни точки на диагнозата са струмата, екзофталмът, тахикардията, треморът. В неясните случаи трябва да се изследва основната обмяна на веществата. Диференциална диагноза трябва да се прави преди всичко с някои форми на невроза или психоза, при които нервните прояви и тахикардията са изразени. Сходни с тиреотоксикозата признаци могат да дадат белодробната туберкулоза, хипертоничната болест, ревмокардитът и др.
Трудоспособността на болните е намалена, дори и при леките форми на болестта. При изразена Базедова болест те са неспособни нито за физически, нито за умствен труд. След успешно лечение могат да се възвърнат към активна работа, която обаче не трябва да е свързана със силни психични или физични пренапрежения.
Основно в лечението на Базедовата болест са успокояването на нервната система и потискането на повишената хормонална активност на щитовидната жлеза. Това се постига най-добре в болнична обстановка или в санаториум. Тежко болните трябва да лежат на легло, диетата е богата на витамини и белтъци. Забраняват се алкохол, тютюн, кафе и други дразнещи вещества. Прилага се медикаментозно лечение. При липса на ефект от консервативното лечение и при токсичния аденом се прилага оперативно лечение.