Тетанията е заболяване, свързано с намалената секреция на хормона на околощитовидните жлези. Характеризира се със склонност към гърчове на напречно набраздените и гладките мускули.
Причини за развитието на тетанията могат да бъдат:
- инфекциозни забалявания – ревматизъм, грип, коремен тиф, туберкулоза и др.;
- интоксикации с олово, хлороформ, морфин и др.;
- премахване на околощитовидните жлези при операция на щитовидната жлеза или облъчването и с големи дози рентгенови лъчи;
- кръвоизливи или некроза в жлезите.
Околощитовидните(паратиреоидните) жлези са обикновено 4, но броят им може да варира между 2 и 6. Те са разположени чифтно върху задната повърност на щитовидната жлеза, от двете страни на трахеята. Общото им тегло възлиза на около 120 мг. Паратиреоидните жлези изработват и секретират т.нар. паратхормон, който регулира обмяната на калция и фосфора в организма.
При намаление на паратхормона се намалява мобилизирането на калция от костите, поради което се намалява и съдържанието му в кръвната плазма. Понижава се и отделянето на фосфора чрез бъбреците, така че нивото му в кръвта се увеличава. Хипофункцията на околощитовидните жлези причинява следователно хипокалциемия и хиперфосфатемия. Намалението на калция в кръвта променя проницаемостта на клетъчните мембрани и увеличава възбудимостта на мускулите и нервните клетки.
Фокторите, които предизвикват тетаничния пристъп най-често са физическо или нервно напрежение, прегряване или простуда, хипервентилация и др.
Най-важният симптом на тетанията е тетаничният гърч. Гърчът засяга най-често ръцете(като се получава т.нар. акушерска ръка) и мускулите на стъпалото (конско стъпало). Може да се получи гърч на лицевата и челюстната мускулатура. Много опасни са спазмите на бронхите и на гласните връзки, които протичат с тежки смущения в дишането и могат да завършат летално. Понякога се наблюдават гърчове на мускулатурата на стомаха с прояви на неспирно повръщане. Гърчовете често се придружават с повишаване на температурата и тахикардия.
Гърчовете започват спонтанно или могат да бъдат предизвикани от механични, термични, акустични или психични дранения. При децата честа причина за появата им е фебрилното състояние.
Кожата на болните често е груба, могат да се наблюдават дерматити или екзема. Ноктите са набраздени и чупливи. По зъбите се установяват дефекти в зъбния емайл и напречни инцизури, често се развива кариес.
Важен признак на болестта е повишената нервно-мускулна възбудимост, която се проявява със следните симптоми:
- признак на Трусо – ако пристегнем предмишницата за 2-3 минути се получава типичната акушерска ръка;
- признак на Хвостек – при леко почукване с перкуторно чукче пред ухото се получава гърч на лицевата мускулатура;
- признак на Ерб – повишена електровъзбудимост на двигателните нерви;
- симптом на хипервентилация – ако болния диша известно време дълбоко, получават се тетанични гърчове вследствие на настъпилата респираторна алкалоза.
В кръвта се установява намаление на калция до 6-5 мг % и увеличение на фосфора над 5 мг %.
Протичането на тетанията е различно. В случаите, когато заболяването е причинено от инфекция, прогнозата е благоприятна. Следоперативната тетания протича тежко и може да доведе до смърт.
Диагнозата се основава на характерните гърчове и наличието на хипокалциемия. Диференциална диагноза се прави с епилепсия (при нея има загуба на съзнанието, прехапване на езика), тетанус (наличие на инфектирана рана), истерични гърчове и др.
Като цяло, профилактични мерки не могат да се вземат. При операция на щитовидната жлеза трябва да се внимава да не се отстранят или повредят околощитовидните жлези.
Щитовидната жлеза е разположена на шията пред хрущялите на гръкляна. Съставена е от десен и ляв дял, изградени от мехурчета(фоликули) с течно съдържание, богато на йод. Образува хормоните тироксин, трийодтиронин, калцитонин. Те влияят върху обмяната на веществата, растежа и развитието.
Хормоните тироксин и трийодтиронин (Т3 и Т4) са много важни за обмяната на веществата и за развитието на нервната система. При вродена липса на щитовидна жлеза се развива заболяването кретенизъм. Тези деца са малки на ръст и с непоправимо умствено изоставане.
При болестта на Хашимото има дифицит на щитовидни хормони в зряла възраст. Развива се автоимунно заболяване насочено срещу щитовидната жлеза, като имунната атака постепенно разрушава ендокринния орган. Намаленото ниво на Т3 и Т4 води до намалена обмяна на веществата и съответно до напълняване, отоци, нарушен интелект, невъзможност за концентрация. На тези хора винаги им е студено и им се спи постоянно. Ранното откриване и провеждане на заместително лечение с щитовидни хормони води до отзвучаване на симптоматиката.
Базедовата болест е също автоимунно заболяване, при което антителата се свързват с клетките на щитовидната жлеза и стимулират отделянето на големи концентрации от щитовидните хормони. Жените боледуват 6 пъти повече от мъжете. Класическата клинична картина е млада жена с изпъкнали и блестящи очи(екзофталм). Увеличената щитовидна жлеза изпъква на фона на грацилната шия. Пациентката е превъзбудена, раздразнителна, избухлива, страда от безсъние. Непрекъснато и е топло и се поти прекомерно. Въпреки добрия апетит има значително отслабване. Сърцебиенето е водещият отговор от страна на сърдечно-съдовата система. Лечението започва с медикаменти, подтискащи образуването на щитовидните хормони. При неуспех се налага оперативно отстраняване на жлезата и последващо заместително лечение с щитовидни хормони.
Често при отстраняване на щитовидната жлеза се отстраняват по погрешка и паращитовидните жлези. Те отделят хормоните паратхормон и калцитонин, които регулират концентрацията на калция в кръвта. Резултатът е намалената концентрация на калция в кръвта и развитие на болестното състояние тетания. То се характеризира с повишена нервно-мускулна възбудимост и гърчове, които засягат напречнонабраздената мускулатура.