методи за изследване на щитовидната жлеза
Щитовидната жлеза е разположена отпред на шията от двете страни на ларинкса. Тя е съставена от два странични дяла, съединени помежду си посредством истмус. Средното тегло на жлезата при възрастните е около 30 грама.
Основната структурна и функционална единица на щитовидната жлеза е фоликулът. Последният има кръгла форма. Стената му се състои от един ред епителни клетки. Празнината на фоликулите е изпълнена с белтъчно вещество, наречено колоид. Колоидът е продукт на секреторната дейност на епителните клетки. Щитовидната жлеза притежава висок афинитет към йода, поради което го извлича от кръвта и го концентрира – йодната концентрация в житовидната жлеза е около 25 пъти по-голяма, отколкото в кръвта.
Щитовидната жлеза излъчва няколко хормона. По-важни от тях са трийодтиронин и тироксин (тетрайодтиронин). Хормоните на щитовидната жлеза засилват окислителните процеси в организма и повишават основната обмяна на веществата.
Методите за изследване на щитовидната жлеза са:
- физически - при увеличаване на щитовидната жлеза с оглед на палпация се установява туморна маса отпред на шията с различна големина и консистенция. При преглъщане щитовидната жлеза заедно с ларинкса прави движения нагоре и надолу;
- определяне на основната обмяна на веществата – под основна обмяна на веществата се разбира количеството калории, необходими за поддържане на жизнените процеси на организма при пълно психическо и физическо спокойствие. Количеството на калориите се определя чрез количеството на кислорода, който изследваният консумира за определено време(апарат на Крог). Нормалните стойности на основната обмяна са около 0, с вариации +15% и –10%. При хиперфункция на щитовидната жлеза стойностите на основната обмяна се повишават, а при хипофункция се намаляват. Повишение на основната обмяна може да има и при някои други заболявания – сърдечна декомпенсация, левкози и др. Намаление на основната обмяна освен при хипофункция на щитовидната жлеза се среща при затлъстяване, кахексия и др.;
- проба с радиоактивен йод (131 J ) – пробата се основава на свойството на щитовидната жлеза да поглъща йода от кръвта. Сутрин на гладно изследваният поема вътрешно 2-5 микрокюри радиоактивен йод. Концентрацията на радиоактивния йод се измерва със специален апарат (брояч на Гайгер), който се поставя върху щитовидната жлеза. Нормално два часа след приемането на йода 20% от него е погълнат от жлезата, а след 24 часа 40% от погълнатия йод се е натрупал в щитовидната жлеза. Останалото количество се излъчва чрез урината. При хиперфункция щитовидната жлеза поглъща по-голямо количество йод, тъй като той и е необходим за строежа на хормоните. При хипофункция йодът се поглъща по-слабо;
- сцинтиграфско изследване – чрез това изследване се установява разпределението на радиоактивния йод в различните отдели на щитовидната жлеза. По такъв начин методът позволява да се определят формата и размерът на щитовидната жлеза и наличието на ограничени възли.

Здравейте и добре дошли в блога ми за здравеопазване, здраве и здравни съвети. Нека първо се представя - казвам се Нина Боева, на 31 години, дипломиран магистър-фармацевт. Създадох този блог за да помогна с полезни здравни съвети на хилядите хора, които имат нужда от тази информация, но не могат да я открият другаде. Желая ви приятен престой в блога ми.