колит

Славея — Wed, 24 Jun 2009 13:59:46 +0000

Колит се нарича възпалението на дебелото черво, което е едно от най-честите заболявания на стомашно-чревния тракт.
Възпалението се причинява от инфекциозни агенти, най-често от дизентерийните бактерии, но също и от стрептококи, стафилококи, патогенни коли-бактерии и др.
Причина за развитието на колит са нормалните обитатели на дебелото черво, които при определени условия стават патогенни. Колити могат да се наблюдават и при някои инфекциозни заболявания – коремен тиф, грип, пневмония и др.
Роля за развитието на колитите играе и неправилното хранене – прехранване, приемане на груба и дразнеща храна, недостатъчно дъвкане и др. За развитието на колитите способстват и стомашната ахилия, хипосекрецията на панкреаса, функционални и възпалителни заболявания на тънкото черво, запека и др.
Различните екзогенни интоксикации ( отравяне с олово, арсен, злоупотреба с очистителни лекарства, уремични състояния), хранителна и медикаментозна алергия също могат да бъдат патогенични фактори.
Колитите се делят на остри и хронични. Острият колит почти винаги е съчетан с възпаление на тънкото черво (ентероколит).
В зависимост от локализацията на патологичния процес, хроничният колит се разделя на:
- дифузен – възпалението засяга повече или по-малко цялото дебело черво;
- сегментарен – възпалението се локализира в отделна част на дебелото черво.
Различават се катарален, фибринозен и язвен колит. При катаралната форма лигавицата на дебелото черво е хиперемична и оточна. Повърхността и е покрита със слуз, а на места се откриват повърхностни ерозии. Фибринозният колит се характеризира с налепи по лигавицата на червата. При язвеният колит се наблюдават язви с различна големина и кръгла форма, обхващащи лигавицата и субмукозния слой.
Кардинален симптом на дифузния колит са диариите. В някои случаи може да има запек или сменящи се периоди на диария и запек. Диарията при болните от колит се появява при различни условия – при психични вълнения, простуда, след грешка в диетата и др.
Болните се оплакват от болки в корема, които могат да бъдат тъпи или присвиващи. Нерядко се наблюдава гадене, намаляне на апетита, оригвания. При част от болните се наблюдава и раздразнителност, главоболие, лош сън.
Общото състояние на болните обикновено е добро. При изследване на корема се установява болезненост при палпация по хода на дебелото черво, което е спастично свито. Изпражненията са кашави или твърди, като винаги в тях има слуз.
За сегментарен колит се говори тогава, когато възпалението засяга определена част от дебелото черво. Описват се следните сегментарни колити :
- тифлоколит – възпалението засяга сляпото черво;
- сигмоидит – локализацията на процеса е в colon sygmoideum;
- трансверзит – възпален е colon transversum;
- проктит – възпаление на правото черво.
Клиничната картина на сегментарните колити се изразява с болки, локализирани в съответната част на дебелото черво, диария или запек. Тифлоколитът може да дава картина, подобна на апендицит. Болните от проктит имат много често позиви за дефекация – 10-20 пъти в денонощие, като изхождат почти само слуз и кръв.
Хроничният язвен колит е тежко заболяване, нерядко завършващо със смърт. От него боледуват жени и мъже на възраст 20-50 години. Причините за появата на хроничния язвен колит не са изяснени. В една част от случаите той се развива след боледуване от дизентерия. Заболяването се свързва с действието на различни инфекциозни агенти – ентерококи, коли-бактерии, вирусна инфекция и др. Наличието на дизбактриоза в червата съпътства заболяването, но не е негова причина.
Съществува мнение, че хроничният язвено хеморагичен колит е алергично заболяване. В полза на това говорят свръхчувствителността на болните към някои храни, както и съществуването у болните на други алергични прояви.
Основно значение в етилогията и патогенезата на заболяването се придава на разтройствата в дейността на централната нервна система. Язвеният колит се среща по-често при психично лабилни хора след нервни пренапрежения или психотравми. Често при болните се откриват нервно-вегетативни разтройства.
Язвеният колит се локализира предимно в крайните части на дебелото черво и ректум-а; по-рядко обхваща цялото дебело черво. Лигавицата на червото е зачервена, набъбнала и лесно кърви при допир. По нея се образуват язви с различна големина и дълбочина. Заболяването започва бавно, постепенно. Болните се оплакват от присвиващи болки в корема и диария. Изпражненията са кашави или кашаво-течни и съдържат много слуз, гной и кръв. Болестта протича с периоди на изостряния и ремисии. Изострянията често се причиняват от психични пренапрежения или грешка в диетата. В тези периоди температурата се повишава, болките и диарията се усилват. Изследването на кръвта показва хипохромна анемия, ускорена РУЕ, хипопротеинемия, понякога левкоцитоза. Протичането на заболяването е хронично. При хроничният язвен колит се правят кръвопреливания. Оздравяване се наблюдава рядко. Смърт може да настъпи от изтощение, пробив на червата и др.
Профилактиката на колитите се състои в своевременно разпознаване и лечение на острите състояния, рационално и правилно хранене, поддържане в добро състояние на дъвкателния апарат и стомаха.

Здравеопазване » тифлоколит

колит