Панкреасът (задстомашна жлеза) е продълговат орган, разположен хоризонтално в епигастриума на височината на втория лумбален прешлен. Панкреасът лежи между стомаха и задната коремна стена и е разположен ретроперитонеално.
Задстомашната жлеза се състои от три части – глава, тяло и опашка. Има дължина около 15 см, широчина около 6 см и тежи приблизително 80 грама. Цветът и е бледорозов до сивкаворозов, повърхността – дребнозърнеста.
Хистологично в панкреаса се откриват два вида клетъчни елементи:
- епителни клетки – секретират ферменти за храносмилането;
- специални клетки – А, B, C, D, които образуват Лангерхансовите острови и обуславят вътрешната секреция на задстомашната жлеза.
По своето устройство външносекреторният апарат на панкреаса наподобява устройството на слюнчените жлези. Основна морфологична единица представлява жлезният ацинус, който се състои от група клетки, разположени около малък изходен проток. Изходните протоци се съединяват в по-големи канали, които се вливат в главния панкреатичен проток. В около 60%от случаите жлъчният и панкреатичният канал се съединяват преди вливането им в 12-пръстното черво.
Лангерхансовите острови се състоят от B-клетки, които произвеждат инсулина; A- клетки, произвеждащи глюкагон, C и D – клетки, с неточно установена функция.
Функционално се различават външна и вътрешна секреция на задстомашната жлеза.
Продуктът на външната секреция е панкреатичният сок, който по главния проток на задстомашната жлеза постъпва в 12-пръстното черво. За 24 часа се отлъчва 1500-2000 мл панкреатичен сок. Главните му съставни части са ферментите трипсин, диастаза и липаза. Освен това, панкреасът отделя и натриев бикарбонат. Трипсинът се отделя от панкреаса в неактивна форма- трипсиноген. Той се превръща в трипсин под въздействието на чревната ентерокиназа. Трипсинът разгражда белтъците до пептони и аминокиселини.
Под въздействието на диастазата въглехидратите се разграждат до монозахариди.
Липазата разлага неутралните мазнини в мастни киселини и глицерин. Липазата се активира под въздействието жлъчните соли. Натриевият бикарбонат спомага за алкализирането на дуоденалното съдържание.
Външната секреция на задстомашната жлеза се регулира по нервен и хуморален път. Установено е, че дразненето на блуждаещия нерв усилва секрецията на панкреаса. Чрез многобройни изследвания е установен хуморалният механизъм на външната панкреасна секреция. Проникването на солна киселина в 12-пръстното черво предизвиква отделяне на панкреатичен сок. Под нейно влияние в лигавицата на 12-пръстното черво се образува фермента секретин, който по кръвен път стимулира секрецията на панкреаса. Задстомашната жлеза секретира още два фермента:
- липокаин – възпрепятства мастната филтрация в черния дроб;
- креин ( падутин)- има вазодилатативен ефект.
Чревната диспепсия представлява синдром, най-съществената черта на който е нарушението на чревното храносмилане от функционален характер. Чревна диспепция може да се срещне обаче и при редица органични заболявания.
Основно значение за развитието на чревната диспепция има нарушението на дейността на бактериалната флора на червата. При здравия човек в тънкото черво почти не се съдържа бактериална флора, поради което в него няма процеси на ферментация и гниене. Тези процеси се осъществяват в дебелите черва благодарение на бактериалната флора, която нормално съществува там. При смущение на секрецията на стомашния сок, в отделянето на жлъчния и панкреатичния сок, както и при нарушение на секреторната или двигателната функция на червата се създават условия за поселване на чревната флора от дебелите в тънките черва. Така в тънките черва се развиват патологични процеси на ферментация и гниене.
За възникването на чревна диспепция играят роля и съставът на храната, рефлекторните влияния от други коремни органи (стомах, жлъчен мехур), продължителна употреба на някои лекарства (антибиотици, сулфонамиди), които създават дисбактериоза, интоксикации и др.
Различават се следните форми на чревна диспепция:
- ферментативна диспепция – създава се от прекомерна употреба на въглехидратни храни – боб, зеле, плодове, поради което в червата се образува ацидофилна микробна флора. Съществена роля в патогенезата на това разтройство играе понижената секреция на стомаха, на задстомашната жлеза, вероятно и на тънкото черво, в резултат на което се нарушава процесът на разграждането на въглехидратите. Вследствие на усилена ферментация се причинява усилване на перисталтиката на червата и диария.
Основни симптоми на ферментивната диспепция са подуването на корема с отделяне на голямо количество газове и диария с изхождане на кашави или течни изпражнения с кисела миризма. Болки в корема обикновено липсват. Изпражненията са със светложълт цвят, съдържат мехурчета от газ, дават кисела реакция, слуз липсва. Микроскопски се откриват в голямо количество скорбелни зрънца и йодофилни бактерии. Протичането е остро или хронично. Общото състояние на болните се запазва добро. При неспазване на диета и обострен вървеж може да се получи възпаление на червата. Лечението се състои в ограничаване на богатите на целулоза храни. Медикаментозно добро действие имат калциевият карбонат, бисмутовите соли и др.;
- гнилостна диспепсия – получава се при ненормалното разграждане на белтъците в тънките черва. Тя може да възникне при приемането на голямо количество трудно смилаеми месни храни или след употреба на непресни белтъчни храни. Голямо значение за развитието на този вид диспепсия е липсата на ферментите пепсин и трипсин, поради липсваща или намалена секреция на стомаха и панкреаса. Липсата на бактерицидното действие на солната киселина е причина за размножаването на микробна флора в тънкото черво. В резултат на ненормалното разграждане на белтъците настъпват процеси на гниене в червата, при което се образуват индол, скатол и други продукти на гниенето, които дразнят чревната стена и предизвикват диария. Частичното всмукване на тези продукти води до интоксикация.
Болните се оплакват от понижен апетит, лесна уморяемост, тежест и подуване на корема след нахранване и диария. Изпражненията са обилни, тъмнооцветени, имат гнилостна неприятна миризма. Реакцията им е алкална. При микроскопско изследване се откриват голямо количество несмлени мускулни влакна (креаторея). Протичането и прогнозата при гнилостната диспепсия са по-малко благоприятни, отколкото при ферментативната. При дълго траене на процеса болните отслабват, трудоспособността им намаля.
При лечение на гнилостната диспепсия се ограничават белтъците в храната. Същевременно трябва да се ограничат и богатите на целулоза въглехидратни храни, които дразнят червата и причиняват усилена секреция. Дават се пепсин, солна киселина, панкреатин и др.;
- мастна диспепсия – среща се рядко. Наблюдава се при употреба на голямо количество мазнини и при недостатъчност на панкреатичната функция. При запушване на жлъчните пътища и липса на жлъчен сок в червата също се създават условия за развитието на тази диспепсия. Клиничната картина се характеризира с диария, подуване на корема, отслабване. Изпражненията са светли, с неутрална или алкална реакция. Съдържат в голямо количество неутрални мазнини и мастни сапуни.
Лечението и прогнозата на мастната диспепсия се определят от състоянието на панкреаса и черния дроб. Задължително се ограничават мазнините в храната. Дават се калциеви соли.