Цикълът на сърдечната дейност се състои от систола – отначало на предсърдията, а след това на камерите и диастола, през време на която сърдечните кухини се пълнят с кръв, и от друга страна се възстановява съкратителната енергия на миокарда. През време на предсърдната диастола кръвта от празните и белодробните вени се влива в предсърдията, където налягането е по-ниско. От предсърдията кръвта преминава в камерите отначало пасивно, тъй като налягането в камерите е ниско. Систолата на предсърдията донапълва камерите. Следва систолата на камерите, която се състои от две фази:
- фаза на напрягане – атрио-вентрикуларните клапи се затварят, налягането в камерите се повишава, но семилунарните клапи са още затворени;
- фаза на изтласкване- семилунарните клапи се отварят и кръвта се изхвърля в аортата и белодробната артерия.
Въпреки, че сърцето работи автоматично, в човешкия организъм то се намира под непрекъснато влияние на нервно-хуморални регулации. Това дава възможност сърцето да се приспособява към различните условия и изисквания на организма.
Сърцето се намира преди всичко под влияние на мозъчната кора. Известно е, че при страх, гняв и други афекти се получава ускоряване на сърдечната дейност. Влиянието на мозъчната кора се предава на сърцето посредством вегетативните нерви:
- n.vagus – забавя сърдечната дейност, като забавя и проводимостта на импулсите по проводната система;
- n.sympaticus – ускорява сърдечната дейност и проводимостта на възбуждението.
Хуморално влияние върху сърдечната дейност упражняват редица хормони, например адреналинът и тироксинът я ускоряват, а ацетилхолинът я забавя. Въздействие върху сърдечната дейност, осъществено по хуморален път имат и температурата на кръвта, киселинното и съдържание и др.
май 20