За хематурия говорим, когато има наличие на еритроцити в урината. Среща се при много заболявания на бъбреците и пикочните пътища. Тя може да бъде микроскопска(еритроцитите се откриват в седимента при микроскопско изследване) и макроскопска, когато урината има явно кървав вид.
За установяване произхода на хематурията може да се използва така наречената проба с трите чаши. Болният уринира последователно в три чаши. Ако кръвта е еднакво кървава в трите чаши- кръвта идва от бъбреците. Когато кръв има само в първата чаша, източникът на кървенето е в долната част на пикочните пътища. Когато има кръв в третата чаша, тя идва от пикочния мехур.
Приема се, че наличието на свежи еритроцити е характерно за хематурия, произхождаща от пикочните пътища., а еротроцитните сенки говорят за кървене от бъбреците. Но от това правило има много изключения. От бъбречните заболявания с хематурия протичат гломерулонефритите(остри и хронични), нефролитиазата, бъбречните тумори, туберкулозата на бъбрека и др.
Извънбъбречната хематурия може да се дължи на възпаление на пикочния мехур, камъни или тумори на уретера или мехура. Чрез цистоскопия (оглеждане на пикочния мехур с цистоскоп) може да установи дали хематурията е двустранна или едностранна.
Освен еритроцити в урината може да има хемоглобин и тогава говорим за хемоглобинурия. Тя се среща при усилена хемолиза на еритроцитите.
За пиурия говорим при наличието на голямо количество левкоцити в урината. Тя е важен диагностичен белег за възпалителни процеси в бъбреците и бъбречните пътища. С пиурия протичат пиелитът и пиелонефритът, циститът бъбречната туберкулоза и др. Трябва да се има предвид, че у жената левкоцитите могат да произхождат от влагалищен секрет, който се примесва към урината, поради което при тях урината трябва да се взема след влагалищен тоалет, евентуално и с катетър.
Туморите на бъбреците могат да бъдат доброкачествени и злокачествени. Доброкачествените тумори се срещат рядко. Към тях се отнасят фиброми, аденоми, липоми и др. Злокачествените тумори са по-чести.
Най-голямо значение от злокачествените тумори има карциномът на бъбрека ( хипернефром). Той води началото си от епитела на бъбречните каналчета. По-рано се е смятало, че произхожда от клетки на надбъбречните жлези, разпръснати в бъбречния паренхим, поради което Grawitz го е нарекъл хипернефром.
Бъбречният карцином представлява възел с различна големина и жълтеникав цвят. Разположен е първоначално в медуларната зона, откъдето прораства към капсулата и към легенчето. Туморът има бавно развитие- до няколко години. Поради бавното си развитие дълго време не дава никакви симптоми. По- късно клиничната картина се характеризира с увеличаване на бъбрека, хематурия, болки. Увеличеният бъбрек може да бъде напипан. Болката в съответната хълбочна област обикновено е тъпа. Обуславя се от разтягането на бъбречната капсула. По-рядко може да има коликовидна болка както при нефролитиаза, която се дъжи на запушването на уретера от кръвен коагулум. Характерно за хематурията е, че настъпва периодично – явява се внезапно и внезапно изчезва.
Друг симптом при бъбречния карцином е повишената температура, която може да трае дълго време. При мъжете вследствие на прорастване на тумора в бъбречната вена или притискането и се получава симптоматично варикоцеле. Ценни за диагнозата сведения дава рентгеновото изследване, особено венозната урография и асцендентната пиелография. При тумор чашките и легенчето са деформирани.
Развитието на хипернефрома е бавно. Той дава метастаза в белия дроб, черния дроб и костите. Прогнозата е лоша.
Диагнозата на бъбречния карцином е трудна, особено в началото. За карцином говорят увеличението на единия бъбрек, хематурията без болки, метастазите.
Лечението е хирургическо. Резултатите са толкова по-добри, колкото по-рано се отстрани бъбрекът.