При увреждане на чернодробната тъкан се уврежда и нейната функция. Слабите степени на нарушение на чернодробната функция не дават установими клинични прояви. В такива случаи само функционалните проби дават известни отклонения от нормата.
Черният дроб притежава големи функционални възможности. Редица заболявания, при които настъпват локални промени в черния дроб, протичат без нарушение на чернодробните функции – те се поемат от здравата тъкан. За да настъпи чернодробна недостатъчност, трябва големи части от черния дроб да бъдат обхванати от болестния процес.
Към проявите на чернодробната недостатъчност се отнасят безапетитието, главоболието, лошият вкус в устата, трудното храносмилане и проявите от страна на нервната система – главоболие, безсъние и др.
Симптом на чернодробната недостатъчност е и склонността към кръвоизливи. Такива може да има по кожата, от носа, стомашно-чревния тракт и др. По-тежките форми на чернодробната недостатъчност протичат обикновено с жълтеница.
Най-тежката форма на чернодробна недостатъчност се изразява в т.нар. чернодробна кома. Най-често тя се среща при чернодробната цироза и тежките форми на вирусния хепатит. Може да се наблюдава и при други тежки чернодробни заболявания – рак на черния дроб, интоксикации с фосфор, арсен и др. Провокиращи комата фактори могат да бъдат интеркурентни инфекции (грип, пневмония), употреба на алкохол, грешки в диетата и др.
Патогенезата на хепаталната кома не е точно уяснена. В основата на нейния механизъм лежи невъзможността на увредената чернодробна клетка да синтезира постъпилите от червата хранителни вещества, вследствие на което в кръвта постъпват редица междинни продукти, които оказват токсично действие върху нервната система. Голямо значение за патогенезата на хепаталната кома имат смущенията в обмяната на белтъците. В организма се натрупват аминокиселини, амоняк и други междинни продукти. Особено значение за развитието на хепаталната кома напоследък се отдава на натрупването на амоняк в кръвта. Смята се, че той действа токсично върху клетките на нервната система, които са особено чувствителни към него.
Установено е, че при хепаталната кома чернодробните клетки обедняват на гликоген, което говори за разтройство и на въглехидратната функция.
Съществува мнение, че при тежката чернодробна недостатъчност, която обикновено протича с жълтеница, в кръвта се натрупват някои от съставките на жлъчните киселини, на които се преписва роля в развитието на комата. Установено е, че повишеното съдържание на жлъчни киселини в кръвта води до забавяне на пулса, понижение на кръвното налягане, кожен сърбеж, безапетитие и др.
Хепаталната кома настъпва обикновено постепенно, като се предхожда от прекоматозно състояние – хепатаргия. През време на прекомата болните се оплакват от безапетитие, повръщания, слабост, сънливост. Понякога болните могат да бъдат възбудени, но скоро след това изпадат в психична депресия.
При обективното изследване се намира интензивно жълто оцветяване на кожата. Кръвният билирубин и билирубинът в урината са силно повишени. По кожата и лигавиците често се наблюдават кръвоизливи. Кръвоизливи може да има и от вътрешните органи. Езикът на болните е оцветен червено, дъхът им е с неприятна миризма. Черният дроб обикновено е уплътнен и намалява по обем. Често е увеличена и слезката. Функционалните чернодробни проби са силно положителни. Пулсът отначало може да бъде забавен, но после става ускорен и мек. Кръвното налягане се понижава. Постепенно се развиват явления на сърдечно-съдова слабост.
С настъпване на комата съзнанието на болните се изгубва, рефлексите изчезват и настъпва смърт.
юли 31