Здравеопазване

Величината на артериалното кръвно налягане зависи главно от три фактора:
- от силата на съкръщението на сърцето;
- от обема и състава на кръвта намираща се в артериите;
- от тонуса на артериалните стени.
Артериалното налягане е най-високо през време на систолата на сърцето, когато в артериите се изтласква кръвта от лявата камера. Това е т.нар. систолично или максимално кръвно налягане. През време на диасистолата поради това, че кръвта от артериите преминава в капилярите, кръвното налягане спада. Това налягане се нарича диастолично или минимално. Разликата между систоличното и диастоличното налягане се нарича амплитуда на кръвното налягане.
Измерването на артериалното кръвно налягане се извършва най-често със сфигмоманометъра на Рива Рочи. Това става по следния начин – маншетата на апарата се поставя на мишницата на ръката, така че да стои на едно хоризонтално равнище със сърцето. Болният може да седи или да лежи, но трябва да бъде спокоен. За отчитане на налягането си служим с аускултационния метод на Коротков – посредством помпата повишаваме налягането в манометъра, а следователно и в маншетата, достигайки над очакваното максимално налягане. Същевременно със слушалка, поставена в кубиталната ямка, аускултираме. Когато налягането е над систоличното, брахиалната артерия е напълно компримирана, кръв не протича и ухото не чува нищо. При намаляване на налягането идва момент, когато през артерията преминава пулсова вълна и ухото чува един слаб тон. Величината на живачния стълб, отчетена именно при чуването на този пръв тон, посочва максималното налягане. В този момент налягането в маншетата е почти равно(малко по-ниско) от това в артерията, което позволява на стените на артерията да се отлепят и да пропуснат пулсовата вълна. Като продължаваме да намаляваме налягането в маншетата чрез изпускане на въздуха от апарата, чуваме засилващи се шумове от протичането на кръвта през стенозираната артерия. После шумовете рязко отслабват и скоро изчезват напълно. Моментът на рязкото отслабване на шумовете показва, че артерията вече не е стеснена и кръвта в нея протича свободно. Височината на живачния стълб в този момент ни дава стойността на минималното или диастоличното налягане.
Артериалното кръвно налягане се изразява в дроб с числител систоличното налягане и знаменател – диастоличното. Съществуват различия относно нормалните стойности на кръвното налягане. Приема се, че нормалните стойности на систоличното кръвно налягане за мъже са 110-140 мм Hg, а за жени – 100-140 мм Hg. Нормалните стойности на диастоличното налягане са 60-90 мм Hg. При някои болни може да има разлика в налягането на лявата и дясната ръка, поради което е добре да се проверява налягането и в двете ръце. Често, особено при нервни хора, първото измерване на кръвното налягане дава по-високи цифри от следващото. Поради това се препоръчва измерването да се повтори и да се вземе за нормална по-ниската стойност.
Отклонения на артериалното кръвно налягане от нормата се срещат често. Повишеното кръвно налягане се нарича хипертония. Краткотрайно повишаване на кръвното налягане може да има при физически и душевни напрежения, при остри болки, при бързо изкачване на голяма височина и др. Трайно повишаване на кръвното налягане има при бъбречни забалявания и при едно самостоятелно заболяване, наречено хипертонична болест. Намаление на кръвното налягане( хипотония) се среща при сърдечна слабост, загуба на кръв, инфекциозни заболявания и др.

Високото кръвно налягане може да се контролира като се преборите с излишните килограми и стреса.
Един от сериозните фактори, водещи до болестотворни изменения на кръвоносните съдове е артериалното налягане. Оптималните му стойности са 120/80. Погрешно се смята, че с напредване на възрастта става по-високо.
Макар, в продължение на години човек да е имал високо кръвно налягане, то може да бъде уравновесено до оптималните му стойности. Това обаче трябва да става постепенно, защото кръвоносните съдове са привикнали с високите му стойности и тъканите, които се хранят от тях започват да страдат. При бързо смъкване на кръвното налягане, пациентите се чувстват по-болни от преди. Появяват се оплаквания като несигурност при движение, неустойчивост, световъртеж. В такива случаи се изчаква и след това лечението продължава.
Ключов фактор за хипертонията е наднорменото тегло. Най-точния метод за диагностиране на затлъстяването е индексът на телесната маса( ИТМ). Той се изчислява като се разделят килограмите на квадрата на ръста в метри. Например, ако тежите 61 кг и сте високи 1.66м, вашият ИТМ е 22,18(61: 2,75). За затлъстяване при жените говорим, ако ИТМ им е над 24, а за мъжете над 25.
Ако, например тегло ви е с 10 кг повече, трябва най-напред да свалите 4-5кг от тях. Успеете ли, може въобще да не се наложи да вземате лекарства за високо кръвно налягане.
Стресът също е рисков фактор за хипертонията. В малки дози той действа тонизиращо, но когато е силен и постоянен води до повишаване на артериалното налягане. Опитвайте се да запазвате спокойствие при всякакви ситуации. Медитирайте за да се абстрахирате от напрежението. Научете се да казвате”не” и да се застъпвате за себе си. Не приемайте лично нещата и не се гневете. Когато се гневите се свиват кръвоносните ви съдове и това покачва стойностите на кръвното налягане. Не се ядосвайте заради грешките на другите.

Между повишеното кръвно налягане и бъбреците има пряка връзка. Бъбреците изработват хормона ренин, а надбъбречните жлези – алдостерон. Хормонът алдостерон отговаря за регулиране на кръвното налягане. Когато в бъбреците нещо не е наред, баланса на тези хормони се нарушава и това провокира хипертонични прояви. Прекомерната консумация на сол нарушава водно-солевия баланс и също причинява промяна в производството на ренин и алдостерон, като това води до покачване на стойностите на кръвното налягане.
Едно от най-честите заболявания на бъбреците е пиелонефрита. То представлява бактериално възпаление на бъбреците и легенчетата им. Протича остро и хронично. Причинители на възпалението са грам-отрицателните бактерии обитаващи дебелото черво. Те достигат до бъбреците по кръвен и лимфен път. Предразполагащи фактори са бременността, камъните в бъбреците, захарния диабет, хроничните чревни заболявания. Пиелонефрита се среща много често при мъжете над 60 годишна възраст. Това се дължи на хипертрофията на простатата, което води до нарушение в оттичането на урината.
Острият пиелонефрит настъпва внезапно с трескаво състояние, покачване на телесната температура до 40 градуса, обилно изпотяване. Треската се съпровожда с гадене, повръщане, поясни, мускулни и ставни болки. Урината става мътна и в нея се откриват много бактерии, левкоцити, понякога и кръв. При децата болестта може да протече бурно, изключително тежко- с припадъци и гърчове.
Хроничният пиелонефрит се характеризира с тъпа поясна болка, главоболие, покачване на артериалното налягане, наличие на белтък, левкоцити и бактерии в урината. Протича вълнообразно, с периоди на изостряне и подобрение. С течение на времето се развива нефросклероза и бъбречна недостатъчност.
Лечението се провежда с антибактериални медикаменти- антибиотици и химиотерапевтици, противохипертонични препарати, съобразено с чувствителността и резистентността на изолираната бактериална урофлора.
Профилактиката се състои в отстраняване на предразполагащите фактори и ефективно лечение на острата уроинфекция.
Прогнозата е сериозна, особено при чести изостряния на болестта, задълбочаване на хипертонията и прогресия на бъбречната недостатъчност.